До момента страната ни изпращаше отработеното ядрено гориво към Руската федерация

Около 2050 година следва в България да бъде изградено хранилище за високорадиоактивни отпадъци, за да се реши дългосрочно проблемът със съхранението на остатъчния продукт от ядрените реактори. Масово общественото мнение е в подкрепа на нови атомни мощности, но когато стане въпрос за това къде да се съхранява отпадъкът, нагласите се променят. Въпросът как да се адресира този проблем разглежда специално проучване, дело на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет, информира News.bg.

До момента страната ни изпращаше отработеното ядрено гориво към Руската федерация, с която имаме договор за преработката и съхранението му. Извън Русия, в Европа единствено Франция разполага с възможности за съхраняване на ядрени отпадъци, а Финландия и Швеция разработват подобни съоръжения. Същевременно договорът ни с "Уестингхаус" за изграждане на нови блокове в Козлодуй не предвижда изпращане на ядрено гориво за съхранение извън България. Към момента у нас има две площадки за съхранение на по-нискоактивни ядрени отпадъци - до АЕЦ "Козлодуй" и край Нови Хан.

Има няколко варианта за решаване на въпроса - първият е локацията за подобен тип хранилище за високоактивни отпадъци да бъде избрана еднолично от държавата, но това би предизвикало сериозно обществено напрежение. Вторият - да се проведе национален референдум, но с оглед на позитивната нагласа по отношение на ядрената енергетика в обществото местоположение може да бъде избрано от избирателите в цялата държава, но така ще се пренебрегне мнението на общността в конкретното място, където ще се строи въпросното съоръжение, отбеляза един от авторите на проучването - Петьо Бонев.

Най-удачният вариант е провеждането на местен референдум в подходящите локации, като строителството на такова хранилище да носи със себе си и значителни икономически стимули за местната общност, като в същото време въпросът няма да бъде поставян ултимативно, а всяка община ще има право на вето. Освен това от ключово значение е и предварителното информиране на обществото по въпроса.

Към момента в глобален план има консенсус как да се съхраняват такива високоактивни ядрени отпадъци. "Високоактивните отпадъци изискват специално съхранение поради редица причини - радиацията, очевидно, както и отделянето на топлина. Има научен консенсус какво трябва да е това специално съхранение. Това се казва дълбоко геоложко хранилище. Това са галерии дълбоко в земната кора, на 400-600 метра, които се пълнят с радиоактивен отпадък, които са в специални контейнери, като след запълване на тези галерии те се запечатват, което означава, че след това не е необходим контрол", обясни Бонев.

Именно поради липсата на нужда от последващ контрол пък идва и икономическата ефективност на метода, добави ученият. Има и специфични изисквания, за да се определи подходящата локация - на първо място да не е в сеизмична зона, а освен това е препоръчително скалите в района да са с ниска водопропускливост.

Все още, следва да отбележим, подобен тип хранилище няма никъде в света, но към 2030 година се очаква Финландия да бъде първата държава с функциониращо такова. Швеция също разработва такава технология.

Европейска директива пък повелява всяка страна да изгради такава мощност, като за целта правителството актуализира Национална стратегия за управление на отработен ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, като промените следва да бъдат приети до 4-5 месеца, съобщи на свой ред заместник-министърът на енергетиката Николай Николов.

За целта се проучва опитът на Финландия, Франция и САЩ в сферата, като предстоят и активни разговори на междудържавно ниво, добави той.

Колко ще струва цялото начинание обаче - все още неясно. Подобни проучвания се правят от родни учени още от преди 40 години, като са определени 20-30 подходящи локации в страната, а индикативната стойност е била определена на 5 милиарда лева. Това обаче, отговори на въпрос на News.bg Николов, е стара калкулация, а цената е доста условна с оглед на промяната на икономическите динамики във времето и това, че изграждането на такова съоръжение ще започне след десетилетия.

По силата на Закона за ядрената енергетика АЕЦ "Козлодуй" внася пари в няколко фонда, като именно тези средства биха били ползвани за изграждането на такова хранилище, подчерта на свой ред Цанко Бачийски, председател на Комисията по ядрено регулиране.

"Темата с изграждането на нови ядрени блокове става все по-актуална. От гледна точка на агенцията е много важно да работим за приемането на обществото на програмите за управление на радиоактивните отпадъци. А това минава през доверието към всички институции, които се занимават с този проблем, което ще е много дълъг процес. В момента не се говори особено по темата, но когато това стане, ще започне голяма съпротива, която ще възбуди напрежение", каза още Бачийски.

Най-важна обаче остава безопасността за хората, уверяват представителите на държавата.

"Безопасността е на първо място, това е това е философията, която изповядваме. Ядрената енергетика е нещо, което е изключително полезно и достъпно, затова инвестираме в нови мощности. Но искам да подчертая, че всички институции са ангажиране в подсигуряване на първо място на безопасността. Всички ние живеем тук, ние и нашите деца, няма как този проблем да бъде заметен под килима", посочи заместник-министър Николов.