В България незаконни постройки се премахват само при голям скандал, няма пари. Години минават, докато се събори нещо, което е направено в нарушение

Правомощията да контролират строителството, които от години насам имат общините, са на път да се върнат отново там, където бяха преди 10 години - в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Идеята за това даде вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов в свой пост във Фейсбук преди няколко дни, пише 24 часа.

За целта трябват промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които ще засегнат и други неща - съкращаване на процедури в строителството, например оптимизиране на сроковете за археологически разкопки, за отчуждаването и за оценка за въздействие върху околната среда. Всичко това ще бъде подложено първо на обществено обсъждане, е написал вицепремиерът.

Караджов твърди, че в приемната му редовно идват граждани, които са попаднали в капана нанезаконното строителство, което обаче в момента е изцяло отговорност на местната администрация.

Става дума за обекти, които се водят като строежи от четвърта до шеста категория. Такава например е една средноголяма жилищна кооперация с до 5000 квадратни метра, или селскостопанска постройка, фабрика с до 100 работни места, басейн до 100 кубика и т.н. В последната – шеста категория са остъкляването на балконите, надуваемите складове, монтажът на инсталации и др.

По думите на Караджов хората недоволствали, защото, ако техен съсед например построи незаконно такова нещо, премахването му е грижа на кмета. Процедурите обаче сега са безумно дълги и сложни – първо трябва местната власт да издаде констативен акт, който обикновено се обжалва. Но и съдът да потвърди на последна инстанция, че строежът е незаконен, нищо не следва, ако общината не издаде после заповед за премахването му. Тя вече не може да се обжалва, но законът изисква премахването да е за сметка на онзи, който е издигнал строежа.

А да бъде накаран собственикът, е много трудно, особено пък за 6 месеца, какъвто е срокът. Тогава общините започват да търсят средства, обявяват обществени поръчки за избор на строителна фирма, която да премахне незаконно построеното и така минава поне още една година. На всичкото отгоре разрешенията за такива строежи се издават от самата община и излиза, че местната власт трябва сама да контролира себе си, е написал вицепремиерът.

Регистърът на Агенцията за обществените поръчки действително е пълен с документи за такива процедури, дори за големи строежи, защото същата е процедурата и когато контролът е на ДНСК.

Заради всичко това вицепремиерът предлага ДНСК да вземе обратно контрола върху всички строежи от първа до пета категория, а за общините да остане само шеста.

Според хора от бранша в България незаконните строежи изобщо не се премахват. Малкото изключения, за които гледаме репортажи по телевизиите, са свързани с някакъв обществен скандал, когато изведнъж се намират пари и събарянето започва.

Държавата досега изобщо не е отделяла средства за премахване на незаконните постройки, което обяснява защо много от тях стоят с години и не се премахват. В следващия бюджет по думите на Гроздан Караджов са заложени 500 хиляди лева само за тази цел.

“Според мен общините би трябвало да се радват, защото премахването на незаконни строежи е най-неблагодарното нещо. Големите общини някак си се справят, но средните и по-малките нямат и хора за тази дейност. Аз съм бил навремето главен архитект на община Драгоман и бях само на половин работен ден, без никакви подчинени, защото толкова можеше да си позволи общината”, коментира пред “24 часа” арх. Иван Шишков, който до миналата година бе главен архитект на община “Триадица”, а после стана съветник на служебната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова.

Той обърна внимание, че ако ДНСК ще си връща функциите от едно време обаче, трябва и да издава актовете за експлоатация на готовите строежи, а това ще натовари районните служби на дирекцията с огромна по количество работа.

“Възможно е, понеже повечето общини са на ГЕРБ, сега желанието е да им се отнемат функции. Преди 10 години, когато регионален министър бе Лиляна Павлова, тези правомощия бяха дадени на местната власт именно по тази причина, като мотивът бе, че така се прави децентрализация”, каза още Шишков.

Името на арх. Шишков нашумя в началото на 2021 г., когато 16-годишно дете загина от токов удар на кабел на павилион пред болницата “Св. Иван Рилски”. Тогава той бе главен архитект на “Триадица” и бе единственият, който понесе отговорност, като подаде оставка. “Истината е, че тогава в общинската наредба за преместваемите обекти нямаше нито ред как те се присъединяват към инженерните мрежи”, каза арх. Шишков.

Преместваемите обекти в България изобщо не се водят за строежи. За павилионите, подвижните колички за пуканки и сладолед и други подобни законът казва само, че трябва да има наредба на съответния общински съвет за реда за поставянето и премахването им.

Промените в тази наредба на Столичната община бяха представени публично миналата седмица от председателя на СОС Георги Георгиев и главния архитект Здравко Здравков.

Те предвиждат глоби до 50 хил. лв. за незаконните преместваеми обекти на територията на столицата, включително и за доставчиците на ток, вода или газ за тях, забрана за преотстъпване на такива обекти на други лица, както и предварително представяне на проектната документация за временно снабдяване с ток, вода и газ.

НАРЪЧНИК

Строежите по категории

Първа – автомагистрали и пътища първи и втори клас, тунели, жп линии и гари, преносни мрежи за ток, вода, газ, язовири, тецове, заводи с над 500 работници.

Втора – пътища трети клас, улична мрежа, заводи с от 200 до 500 работници.

Трета – общински пътища, жилищни и административни сгради с над 5000 квадратни метра площ, паркове и градини с над 1 хектар площ, реконструкции и ремонти на строежи трета категория.

Четвърта – частни пътища, жилищни сгради с до 5000 квадрата, паркове и градини с до 1 хектар площ, вътрешни преустройства и ремонти на сгради четвърта категория, когато не се засяга конструкцията им.

Пета – жилищни и административни сгради с до 1000 квадрата площ, заводи с до 50 работни места.

Шеста – селскостопански постройки, оранжерии с площ до 200 квадрата, басейни до 100 кубика, надуваеми складове, остъкляване на балкони, огради.

Местната власт: От “Браво на министъра!” до “Нека първо да видим пари за общинските пътища”

Част от местната власт у нас приветства предстоящото освобождаване от функцията да надзирава и строежите, но друга част поставя въпроса, че това е против политиката на децентрализация и е готова да го изтъргува срещу друго, показа допитване на “24 часа”.

“Браво на министъра. Ако това стане, ще е много добре за общините”, реагира зам.-кметът по строителството на Бургас инж. Чанка Коралска.

“Може би за местната администрация трябва да остане само регистрацията на малките обекти от четвърта и пета категория. Със сигурност тези промени биха облекчили работата на общините, които и без това правят съкращения. Не смятам, че противоречат на децентрализацията, по-скоро така ще се канализира контролът. Сега при жалба за някой строеж РДНСК пак връща топката при нас”, коментира инж. Коралска.

Кметът на Царево Георги Лапчев обаче обърна внимание, че между намеренията и реализацията на идеята има разлика, и настоя първо да види текстовете.

“Подобни промени със сигурност ще облекчат общините, но много ще натоварят РДНСК и работата съвсем ще спре. Не може една служба да се занимава с всичко, не знам доколко ще е продуктивно. Това бе смисълът на промените едно време за разделяне на отговорностите. На пръв прочит тези изменения на Закона за устройство на територията противоречат на децентрализацията, но може би презумцията е друга. Затова, докато не видя текста в закона, нищо не мога да коментирам категорично”, каза Георги Лапчев.

“Не мога да коментирам това предложение, без да съм се запознал в детайли с него. Аз съм силно за децентрализацията на общините и трябва да се действа много внимателно, когато ще се правят промени”, заяви председателят на общинския съвет на Пловдив Александър Държиков.

Оказа се обаче, че на 8 февруари е насрочена среща между вицепремиера Гроздан Караджов и ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), на която по предварителна програма трябва да се гледа предстоящото орязване на правомощията на общините по отношение на строежите. От сдружението коментираха, че разчитат дотогава да съберат експертни становища по темата.

От НСОРБ възнамеряват да повдигнат въпроса за необходимостта от държавно финансиране за поддръжката на общинските пътища. По дължина те са колкото цялата републиканската пътна мрежа, която е 20 хиляди километра и дори малко повече, но субсидията за ремонти към общините е в пъти по-малка.

За 2022 г. за поддръжката на републиканските пътища, т.е. магистралите и първокласната и второкласната пътна мрежа, са предвидени 2,6 млрд. лв., докато за същите километра общински пътища субсидията м.г. бе под 600 млн. лв.