С криптирани цени държавната ще бори съмненията за нагласени обществени поръчки.

Това стана ясно от изказването на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев по време на международна конференция "Европейската солидарност в инвестиционната политика на ЕС" в София. Събитието беше организира от Комисията по регионално развитие на Европейския парламент и Камарата на строителите в България (КСБ).

До края на годината обществените поръчки трябва да станат напълно дигитализирани. Това ще направи практически невъзможни опитите за "изкривяване" и "заиграване", включително и с цената. Когато се оферира от кандидата, тя ще се криптира и не няма да може да се променя до отварянето на финансовите оферти, каза Томислав Дончев, предава mediapool.bg.

С дигитализирането на обществените поръчки ще се ограничи и корупционният натиск, каза още вицепремиерът.

От думите му стана ясно, че средствата за България през новия програмен период 2021 – 2027 г. по линия на кохезионната политика няма да бъдат намалени. Страната ни би трябвало да получи с около 3.4 млрд. лева повече средства спрямо настоящия програмен период. Така парите за нашата страна ще се увеличат от 14.6 млрд. лв. на 18 млрд. лв. за следващите седем години.

Преговорите за бъдещите европейски програми се очаква да започнат най-рано през есента на тази година и може би ще завършат през 2020 г., каза Искра Михайлова, председател на Комисията по регионална политика в Европейския парламент.

До няколко месеца ще са ясни транспортните проекти до 2027 г.

Министърът на транспорта Росен Желязков каза, че през следващите няколко месеца ще са ясни приоритетните транспортни проекти, които ще залегнат за изпълнение в периода 2021-2027 г.

"И след 2020 г. ще продължим да работим по подобряване на свързаността в региона, като фокусът ни е насочен към Северна България и трансграничните връзки", заяви Желязков.

Основният акцент в програмата ще бъде железопътният транспорт. В следващия програмен период е предвидено да бъдат включени железопътните връзки от София до границите със Северна Македония и Сърбия, каза Желязков. По думите му предстои да се направи проучване за необходимостта и алтернативите за развитие на жп инфраструктурата по направлението Север – Юг.

В пътния сектор акцентът ще бъде върху изграждане на транспортните връзки в Северна България. В момента се финансира подготовката на два пътни проекта, които ще се реализират след 2020 г. Това са магистралата Русе - Велико Търново и скоростният път Видин – Монтана – Враца, каза Желязков.

Според транспортния министър новите разширения на третата линия на софийското метро вече имат висока проектна готовност. "В новата програма ще предложим за финансиране участъците до ж.к. "Левски" и до бул. "Цариградско шосе", каза транспортният министър.

Обсъжда се въвеждането на единични ставки в строителството

Бъдещата европейска оперативна програма за регионално и градско развитие в програмния период след 2020 г. се предвижда да бъде фокусирана в две оси. Едната е подкрепа на инвестициите на регионално ниво, а другата е инвестиции за градско развитие, каза зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова.

Основната цел ще бъде намаляване на регионалните различия и дисбаланси. Трябва да се развива цялата територия, а не само отделни градове, за да се постигнем баланс, каза Николова.

"Трябва да развиваме всеки регион според неговите нужди, потенциал, възможности и дадености, а не финансиране на секторни инвестиции, еднакви за цялата страна, както е в момента", посочи зам.-министърът на регионалното развитие.

На преден план ще бъдат изведени градове, които да водят региона като центрове на растеж. Ще се въведат и нови стратегически документи за развитие на регионите. Идеята е да се приемат регионални схеми за пространствено развитие, които ще определят приоритетите и нуждите на територията. Ще се засили и ролята на регионалните съвети за развитие, чийто потенциал ще се укрепи, за да могат те да имат нужния капацитет на регионално ниво, с който да избират по места най-важните проекти за развитие.

Освен това проектни идеи ще могат да се подават и от неправителствени организации, гражданското общество и бизнеса, с което регионалната програма няма да е само фокусирана върху публичните власти, а ще отразява нуждите на цялото общество, каза Николова.

Тя информира още, че в новия програмен период се предвижда въвеждането на механизъм за опростяване на изпълнението на проекти.

Една от възможностите е използването на единични ставки в строителния процес.

"В МРРБ ще създадем предпоставки за създаването и одобряването на национална методология за средни разходи на единица продукт за строителните дейности. Новите регламенти дават възможност чрез исторически и статистически данни и чрез пазарни оценки да се стигне до средни цени, с които да определим средни разходи като допустими по програмата", обясни Деница Николова.

Методологията ще намали нуждата от проверки при прилагането на обществените поръчки и ще намали огромния риск от налагане на санкции, посочи тя.

"Ние ще създадем предпоставките, но е въпрос на национално решение дали ще се възползваме от регламента, който предоставя възможност за опростяване на работата по проекти, защото ще облекчи изпълнението им, ще намали административната тежест от проверки и налагане на финансови корекции и санкции", каза Николова.

Тя посочи, че данните ще се съберат от всички проекти, реализирани през първия и втория програмен период, в които е участвала страната ни. Така ще се проследят всички видове разходи за типовете инвестиции и видовете строителни дейности.

Строителният бранш иска готови проекти

Строителният бранш призова да не се повтаря грешката от изминалите два програмни периода, когато, поради липсата на готови проекти, цялата строителна дейност се изсипва в края на периода.

"Анализът на усвояването на фондовете през двата програмни периода дотук показва, че една голяма слабост имаме в липса на проекти, когато започва програмният период. Периодът започва, а нямаме поредица от проекти, от които да си изберем кои са най-ефективни и да ги започнем. Идва краят на периода и за 2 години строителите трябва да усвояват 70% от ресурса. Моята молба е да се помисли още тази и следващата година авансово да се предвидят средства за техническа помощ, особено за регионите, да подготвят своите проекти", призова почетният председател на КСБ Симеон Пешов.

Той даде и пример с град в Северозападна България с население от 20 хил. души и капацитет от трима души, които могат да се занимават с фондовете. Те имат нужда от средства за техническа помощ, с които да подготвят проектите си, каза Пешов. Той посочи, че КСБ има стабилни свои представителства във всички области, които работят в онлайн режим.

"Тази и следващата година трябва и да направим така, че да засилим проектирането. Без проекти ще се повтори грешката досега – първите години да се усвоят 30% от средствата, а последните две – 70%. Предлагам да се проведе дискусия с всички, които програмират, за да направим проектиране и да имаме проекти за първите две години", призова Пешов.

Наблюдавайки големите строителни фирми, се забелязва тенденцията да инвестират сериозно в техника и ресурс. "Около 80-85% от печалбата си те я инвестират в нова техника и технологии във връзка с бъдещите големи и средни проекти. Все още не сме стигнали нивото да инвестираме в големи публично-частни проекти", каза още Пешов.

Така той отговори на призива на Мерете Клозен, началник на отдел в Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК. Според нея България има нужда от повече публични инвестиции, тъй като страната разчита основно на европейските средства. Две трети от инвестициите у нас идват от еврофондовете.

Край на безвъзмездната енергийната ефективност

Няма да има значима промяна в секторите и начина на финансиране, в които ще бъдат инвестирани планираните около 18 млрд. лв. за България до 2027 г., стана ясно от думите на Томислав Дончев.

Единствената по-съществена промяна е, че се слага краят на безвъзмездната енергийна ефективност. С държавни и европейски средства през настоящия програмен период бяха вложени над 2 млрд. лв. в обновяването на домовете на българите. Анализът е показал, че този модел на финансиране не е устойчив и занапред всички мерки за енергийна ефективност ще бъдат в по-голяма степен обезпечени с финансови инструменти и финансов инженеринг, каза Дончев.

По думите му през следващото десетилетие, като резултат от всички политики, включително и със средства, финансирани от кохезионната политика, в България трябва да бъдат изградени поне още 10 - 12 индустриални зони със съпътстващата ги инфраструктура. В тях трябва да се развият нови производства и те трябва да се случат като инвестиция в пъти по-бързо спрямо сега, каза Дончев. По думите му за целта ще бъдат предприети и законодателни промени.

Вицепремиерът Дончев очаква ескалацията на разходите за труд в строителния бранш да продължи през следващото десетилетие. Според него занапред секторът трябва да постави основен акцент върху новите технологии и механизацията. Всичко, което е правено с десет човека, ще трябва да се прави с 6 или 7 души заради недостига на кадри и развитието на технологиите, каза Дончев.

"Мисля, че всички ние може да кажем, че солидарността на ЕС доведе до това, че има реализирани стотици проекти. Ние имаме променени населени места – обновени са училища, детски градини, улици, водоснабдяване, театри. Има и магистрали, но има и стотици други проекти. Това е смисълът на европейската солидарност", каза Искра Михайлова.