Великден е най-големият християнски празник за православните българи

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно - вярата във възкресението и вечния живот на небето. Народните вярвания са го асоциирали с възкресението на природата след дългата зима и очакваното плодородие.

Празничната тройка

Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на празничната трапеза за Възкресение. Интересно е, че още в ранното християнство през IV в. консумирането на яйца по време на поста е било забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят до края на великденския пост. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека.

Бройка

Традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота. Броят им се определя спрямо броя на членовете в семейството, а в селата - от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин от най-старата жена в къщата. „Парашките“, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Поверия

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвянето им за „вапсване“ стопанката трябва да има и това в предвид.

За народната традиция е характерно чукането с шарени великденски яйца за здраве. И чието яйце се окаже “бияч”, т.е. не се счупи, то носителят му ще се радва на здраве и късмет през цялата година.

Кулинарна мода

Днес не може да си представим Великден без козунак. Но в миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден, омесен от френски хлебар през XVII век, навлиза в България сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Той се появява първо в градовете, измествайки традиционния колак. Козунакът дори се е предлагал през цялата година в по-изисканите софийски сладкарници, където виенското кафе се е сервирало с резен козунак.

Агнецът Божий

Агнешкото също задължително присъства на празничната трапеза. Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, затова е жертвано в деня на Възкресението.

Великденските празници продължават три дни. През цялото време навсякъде се извиват хора, връзват се люлки и на тях се люлеят моми и ергени за здраве. На някои места в България е прието да се ходи на гости при кумовете и родителите, като се носят в дар червени яйца и великденски краваи, поднесени с поклон и целуване на ръка.

На Великден имен ден празнуват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин/a, Паскал и Паскалина – от “гръцкото пасха”.

Викали дъжд с ритуала Вайдудула

От великденските ритуали най-интересен е „Вайдудула” или „Пеперуда”. Той представлява молба за дъжд от страна на българското население, отправена към Бога. Изпълнява се само от жени, ако до Великден не вали достатъчно количество дъжд за посевите. "Вайдудулата" трябва да бъде момиче, което е изтърсак в семейството. Символът на това предание е, че ако то е изтърсак, дъждът също трябва да се „изтърси“ като него.

В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък. Старите вярвали, че ако се работи тогава, ще има гръмотевици и град.

Първите картички за празника били немски

Първата българска великденска картичка датира от 1899 година. Тя представлява по-скоро честитка с великденски сюжет, като първоначално се предпочитали най-вече немските картички. Отначало те доминирали над родното производство благодарение на високото си качество и професионализма на художниците и печатарите. През 20-те и 30-те години на XX век обаче родните художниците и илюстратори налагат своя стил. Така великденската честитка се сдобива с български фолклорни елементи, с които бързо измества вносните.

Заекът е символ на Луната

Последните десетилетия и у нас бързо навлезе западната мода на великденския заек - шоколадов, керамичен, захарен, плюшен. Той се споменава за пръв път през 1678 г. в немска приказка. В нея дългоушкото през нощта срещу Пасхата крие в градината яйца, които сутринта децата да намерят. Тази легенда днес е част от великденските обичаи в много европейски страни и САЩ. Според фолклористите тя е свързана с древното вярване, че дивите зайците са символ на Луната, а именно първото пълнолуние след пролетното равноденствие определя и деня на Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци дивите се раждат зрящи. Затова се вярвало, че те никога не затварят очи и са нощни създания.