Макар че се среща в райони, посещавани от много туристи, манчинеловото дърво (Hippomane mancinella) изглежда иска да си отмъсти на човечеството.

Дървото вирее на Карибите, Бахамите, Мексиканския залив, части от Северна в Южна Америка, на островите Галапагос и дори в американския щат Флорида.

Когато испанците първо открили дървото по време на завладяването на Америкa, те го нарекли “arbol de la muerte”, което означава “дърво на смъртта”. Дори докосването на кората може да ви остави с химически изгаряния, въпреки че токсичността му се крие главно в плодовете. Поглъщането на благоуханния плод може да предизвика повръщане, диария и гърчове.

Никола Стрикланд, консултант рентгенолог, разказва за своя сблъсък със “смъртната ябълка”. С приятеля й били на почивка на Карибите и разхождайки се, попаднали на дървото, което помислили за вид дива ябълка. Откъснали апетитно изглеждащия плод и отхапали малко от него. Секунди по-късно “пиперливия” вкус в устата им се превърнал в изгарящо усещане и в рамките на няколко минути дихателните им пътища били блокирани. Наред с това, вратът е скован от болка, защото токсинът започва да прониква в лимфните възли. Стрикланд и нейният приятел оцеляват по чудо, само защото са консумирали малко парче от отровния плод.

Дървото е изключително токсично. Плашещо е, че почти всяка част на дървото съдържа тези токсини, от кората до сока.

Носят се слухове, че карибски племена използвали сока като “натурално” средство за мъчение. Те завързвали пленниците си за дървото, а след това чакали дъждът да отмие разтворимия във вода сок от кората на дървото върху тялото. Контакт с кожата може да предизвика появата на мехури, парене и силно дразнене.

“Изгорете го и с това ще се върши”, ще кажете. За съжаление, димът от изгореното дърво също е опасен – може да доведе до силно дразнене на очите и дори временна слепота.

Колкото и страховито да е дървото, учудващо е, че игуани често живеят по клоновете му и дори ядат плода му.