Областният управител отправи поздравления за провеждането на дългоочаквано културно събитие в Русе

Изложба под наслов „Ахимса: ненасилието“ гостува в Русенската художествена галерия. Тя бе открита късно вчера вечерта и ще може да бъде разгледана до 18 февруари. Организатори на събитието са Художествената галерия в града и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на Посолството на Индия у нас. Поздравления за провеждането на дългоочакваното културно събитие бяха отправени от името на областния управител Данаил Ковачев. „Въздействието на творбите ни предпазва от това да станем равнодушни към насилието, а емоциите на творците ни правят нетърпими към проявите на жестокост. Благодарен съм, че подобна изложба се реализира в нашия град, защото не трябва да се оставяме да бъдем приспани от ежедневните си проблеми, а напротив трябва да сме постоянно ангажирани със случващото се в обществото“, се казва в написаното от Ковачев. Той допълва още, че изкуството е един от най-ефективните начини за въздействие върху човешката психика и емоции и съответно за възпитание към разбиране на другия, както и че е необходимо с общи усилия да отстояваме творчеството и фантазията, а не принудата и манипулацията.

Сред гостите на събитието бяха още извънредният и пълномощен посланик на Индия в Република България и Република Северна Македония Н. Пр. Санджай Рана, заместник-кметът на Община Русе Димитър Недев, както и Албена Безовска от Индологическа фондация „Изток-Запад“.

„Много съм радостен да бъда в Русе, защото този град има специално място в моето сърце. Известният индийски поет и философ Рабиндранат Тагор е бил в Русе през 1926 г. и той много е харесал този град. Днес сме тук по един специален случай“, каза в обръщението си Н. Пр. Санджай Рана. Той отбеляза още, че ненасилието и истината са думи, които вървят заедно. „Ненасилието има две части – да не нараняваме другия по никакъв начин – това е лесната част, по-трудната е да не отговаряме на насилието с насилие и това трябва да се учи, особено когато конфликтите нарастват всеки ден“, допълни дипломатът, който даде пример от историята на Индия и по-конкретно с една от многото постъпки на Махатма Ганди, когато той спира кампания за масово гражданско неподчинение в рамките на освободителното движение, заради опасения, че движението е напът да поеме завой към насилие. „Ненасилието никога не е лесно, но това е единственото нещо, което може да спре цикъла на конфликтите и насилието“, категоричен бе посланикът.

От своя страна заместник-кметът Недев определи изложбата като поучителна и пожела да говорим все по-малко за насилието и все повече за ненасилието. „Този уникален проект, вдъхновен от идеите на водача на индийското движение за независимост, поражда много размисли. Светът днес е предизвикан да се противопостави на всякакви форми на насилие и изкуството е едно от средствата, с които да го направи“, допълни Недев. Безовска пък изрази увереност, че и в Русе темата за ненасилието ще спечели съмишленици сред различните поколения.

Още в първите часове събитието бе посветено от десетки граждани, а изложбата бе открита от директора на Русенската художествена галерия Елена Великова, съобщават от Областната администрация.

Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на предшестващата уникална изложба „Махатма Ганди: Сила на истината” /2019 г./, посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея проф. Стоян Дечев. Настоящата изложба е осъществена с изключителната подкрепа от скулптора проф. Емил Попов, художника проф. Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Тематичният фокус на експозицията е върху основополагащите житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди. Неотделима част от изложбата са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те включват образ и послания на Махатма Ганди, колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също – със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов.