Навремето Путин много сбърка с Украйна, а после допусна още една груба грешка: заложи на Турция, прегърна Ердоган - и получи лош шамар.

За България обаче това може и да е от полза, казва Андрей Райчев в интервю за Дойче веле, цитиран от Вестник СЕГА
Какво означава за България сегашната криза в руско-турските отношения? Как се тълкува тя в страната и какви ще са последиците от нея?

На тези въпроси отговаря социологът Андрей Райчев:

Ще започна с реакцията на правителството. Българското правителство е в небрано лозе. За да обясня защо, ще се спра първо на турската политика. Това, което Турция прави с Европа в момента, е шантаж. Чисто и просто: „Дай ми пари и ми направи политически отстъпки, защото в противен случай отварям шлюза и Европа е залята от още три милиона души”. Европа се поддаде на шантажа и вече плаща както политическата, така и финансовата цена.

Този шлюз обаче се намира точно на границата на България. За самата Европа нахлуването на три милиона мигранти е тежко преживяване, но в крайна сметка - бълха я ухапала. Хайде, да не е бълха - пиявица. Докато за България си е направо чудовищно. Не три милиона - петстотин хиляди да преминат през България, и страната ще потъне в хаос. Дължи се на много фактори, като бедността не е първият сред тях. България е слаба, още не добре организирана държава. И така нататък. По тази причина българското правителство е принудено да се умилква на Турция. Или по-точно - смята, че е принудено. Защото Турция нито ще ги спре тези три милиона, нито ще ги пусне само заради България. Тъй че това е просто страхова реакция и надценяване на собственото значение. Но нашият премиер така си представя онова, което може да направи за България.

Има и друг аспект. Същата тази криза отново върна България на терена с газопроводите. Нека първо да видим как се развиха нещата в Русия. С Украйна Путин допусна една изключително груба грешка. Той загуби една братска страна, а един приятелски народ се оказа враждебен, дори може би на границата на Русия възникна така да се каже „втора Полша”.

Руснаците обаче посрещнаха с овации таза груба грешка - само заради присвояването на едно малко полуостровче. Същото се повтори после с политиката към Турция. Господин Путин заложи на Турция, отиде там, прегръща се с Ердоган, сглоби "Турски поток", но тази нова груба грешка не доведе до съзнанието на хората простия факт, че той много слабо играе шах. Човек трябва просто да погледне в учебниците по история - и веднага ще разбере, че руско-турските войни са най-честите войни в историята на Европа. Тоест, тази братска прегръдка не е възможна. Но Путин си представяше, че е възможна, защото беше много ядосан на други. Накрая получи от Ердоган унизителен и лош шамар, но - колкото и да е парадоксално - отново получи народното одобрение, защото държа остра реч и „каза някои истини”.

След този фалит в Турция, Путин просто няма друг изход, освен България да влезе в ролята на резервен газов коридор. Така че сега трябва да се оттеглят всички тия декларации, че България е лоша. Чудя се дали ще има пиар-кампания по руската телевизия, в която вече няма да се казва, че България е една лоша страна, а напротив, че ние сме братушки. Нещо под мотото: „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех”. Тоест, предполагам, че за този газов коридор отново има шанс, стига нашите съюзници да разрешат. Правят се някакви движения, доколкото си представям, но те тъй или инак са тайни.

Колкото до реакциите в българското общество на руско-турските напрежения: истината е, че около България има две големи страни, Турция и Русия, и че тези две страни се преживяват асиметрично. Традиционно Турция - по много причини, главно поради религиозните различия и османското минало - се схваща като по-непосредствената заплаха, а Русия като гаранция срещу нея.

Такъв е просто инстинктът на българския народ.