Темата коментираха проф. Олег Асенов и зам.-министър Захари Христов

Две фирми за получили за две години и половина около 50 млн. лв. затова, че през тях минава плащането на тол таксите. Фирмите прибирали 7% от приходите. От МРРБ назначиха проверка по случая. Защо е било необходимо наемането на тези фирми – темата коментираха в ефира на NOVA бившият председател на АПИ и бивш ръководител на тол управлението проф. Олег Асенов и заместник регионалният министър Захари Христов.

„Това е необходимо, защото по европейска практика има три основни субекта – потребител на пътя, доставчик на електронни услуги и лице за събиране на пътни такси. Това не е нито български патент, нито „българско чекмедже”. Това е практика, определена чрез Директива 52. Навсякъде в Европа има такива фирми, информацията за тези фирми е достъпна в публични регистри”, обясни проф. Асенов.

Той подчерта, че възнаграждението на различните доставчици в Европа варира между 2% и 12%. Според него има необходимост от подобни доставчици, тъй като голяма част от потребителите желаели да си закупуват услугите от място, което се намира близо до тях. Доставчиците оперирали над 9 000 пункта за продажба.

Според зам.-министър Христов обаче в директивата, спомената от бившия шеф на АПИ,  не е посочено като задължително, че фирмата – получател на средствата, трябва да бъде частна фирма.

„Това е въпрос на корекции, които ще се опитаме да направим. 57 млн. лв. е чистата комисионна за фирмите. Не мога да кажа какви са разходите им. Фирмите са подбрани чрез обществена поръчка”, каза той.

Проф. Асенов обаче контрира и посочи, че това не е вярно, а изказването на Христов показвало, че не познавал нормативната уредба.

"Има свободен регистрационен режим. Всяка българска компания, която иска, отговаря на изискванията и премине процедурата за оперативна съвместимост може да бъде национален доставчик. В момента още 4 фирми са в различни фази и очакват да станат доставчици", отвърна бившият шеф на АПИ.

Зам.-министърът твърди, че мениджмънтът на тол системата е лош. Първото, което е открила проверката на МРРБ, е, че няма звено, което да контролира изпълнението на договорите.

„Заедно с първия договор за проектиране и изграждане, има възникнали нови 27 договора на стойност 46 млн. лв. за най-различни дейности. В момента, като направихме изчисления, ако изкараме винетките и ги върнем в АПИ, тол управлението няма да може да се самоиздържа”, посочи Христов.

Според проф. Асенов за стартираща система тези разходи са изцяло в нормата. Той даде за пример Италия и Франция, които са постигнали подобни цели.