И понеже ни норвежец, ни дявол дошъл да им вземе бебето, оставили го на произвола на съдбата.

Мария Касимова-Моасе е дългогодишна журналистка, авторка на книги и коментатор на свободна практика. Текстът е от профила й във "Фейсбук" по повод случая с изоставено бебе на около шест месеца на стълбищна площадка в блок в столичния квартал "Люлин". Полицаите са открили родителите на детето - жена на 24 години и мъж на 29 години, които са задържани за 24 часа.

Едни хора в нормална възраст – на 24 и на 27 години – в добро здраве, с близки, дом, четири регистрирани фирми на името на мъжа и т.н. изоставят шестмесечното си бебе. Живеят в 10-и микрорайон на "Люлин", пък изоставили момченцето си на междустълбищна площадка в 6-и микрорайон. Подготвят изоставянето. Първо отиват в социалната служба с бебето и там заявяват, че не го искат, защото не могат да го гледат. Явно смятат, че то е като в пункт завръщане на бутилки, вторични суровини или оказион – казваш там с две-три изречения, "така и така, това дете е наше, гледахме го досега, ама аман от него, не го щем вече, вземете го вие, нали затова сте социални" и толкова. Разписка нещо, приемо-предавателен протокол, запис на заповед, фактура, гаранционна карта... Да, ама социалните нещо се защурали и казали, че ще дойде директорът да ги види. И като останали сами в очакване на тоя директор, родителите избягали. Ей така, хванали си нещата и беж, далече от това бебище, дето ги тормози. Ама не се разколебали! Малко по-късно оставили детето, барабар с кошче/столче (не стана ясно от репортажите по телевизиите), на полуетажа.

Понеже това тъпо бебе на шест месеца още не говори, написали и бележка – "Да се предаде на социалните. Успех!"...

Успех! Това пожелали. На тях като не им е провървяло с тия лоши социални, дето не вземат просто да приберат детето, ами се туткат нещо си там, дано па тия, дето ще го занесат в службата, не ги върнат.

И така, намерили бебето. Предали го на социалните. Намерили и родителите. Сега с тях ще работят също социални – да ги убеждават, че така не се прави и че не е ОК да си зарежеш детето с бележка някъде си, при това съвсем умишлено и подготвено. Амбицирано, бих казала – не са се отказали, напротив – все пак са намерили начин.

И как е станало това после? Оставили са го там, изнизали са се на пръсти да не ги види някой през шпионката, отишли са си в празния дом и... са седнали да гледат телевизия? Сипали са си по чашка за освобождението? Отишли са на кино да се поразсеят? Изпаднали са в молитва за опрощение на греховете? Правили са секс?... После са си легнали. Заспали са си. И така, докато не ги арестували.

Седя и си мисля сега какво щеше да настане, ако тези хора не бяха... "бели българи".

Ако бяха българи от ромски произход. Щеше да е вой до небето, щеше да е повод за изливане на толкова омраза, колкото обществото ни може да поеме. Пък то мнооого поема, направо не е истина на тая малка земица колко омраза може да се излее и да потъне. И колко удобно щеше да се впише в предизборните дитирамби на разни кандидатчета, които все още се обиждат на сексуалност и мъжка мощ. Представям си колко организирано щяха да хукнат един през друг онези с плакатите в защита на българските деца, дето норвежци щели да ги извозват масово, като по време на Холокоста. Представям си цялата глутница мишлета, коиго се гаврят с по-обикновените и прости хора, като им вменяват страхове и разчитат на примитивните им начини на съпротива, за да си излъскат имиджа и да си подсигурят пореден мандан на кражби и гавра.

Да припомня само нещо. Циганите в Сливен може и да са прости и манипулируеми, може да са маса, може да са неспособни да правят разумни съждения... Но само поради слух отидоха и си прибраха децата от училище, защото се почувстваха застрашени. Пък тези двама бели, та бели, "чисти" българи (какъв оксиморон само!) са щяли с хляб и сол да посрещнат който и да е норвежец, социален, бежанец, циганин, клоун и т.н., който дойде да им поиска детето! Кой знае колко са се надявали, милите! Като

няма да се учудя, ако са ходили с плакатчета да се борят срещу Истанбулска конвенция, Стратегия за детето, Прайда...

И понеже ни норвежец, ни дявол дошъл да им вземе бебето, оставили го на произвола на съдбата.

Ами не се връзват никак нещата с генерализирането, нали? Никак не е лесно след такова нещо да обобщиш, че "циганите си оставят децата". Оставят си ги идиотите. Безсърдечните егоисти. Малоумниците. Пък такива има навсякъде, уви. Без значение цвета, произхода, пола, годините, националността.

Тези "родители" съвсем реално са си представяли живота си БЕЗ детето си като по-добър. Щели са да се събуждат, да ядат, да заспиват, да се разхождат из парковете с майки с деца. И вероятно е щяло да им е ОК. Е, може би все в някакъв момент тази майка е щяла нейде да се просълзи, ама...

Темата с изоставянето на дете ме вълнува отдавна, по много лични причини. Покрай този случай откривам, че все още не мога да го разбера. Не мога да разбера как се стига до това решение и как се живее след това.

Милото момченце! Не е лесно да започнеш живота си така – с бележка, с която вашите оторизират който и да е да те даде на държавата. И сърдечно му пожелават успех.