Йон Кардер стартира първата си компания, докато учи философия и изкуство в Point Loma Nazarene University. Няколко месеца след като основава BabysHeaven – онлайн магазин за продажба на бебешки продукти, той решава да прекъсне обучението си и да се посвети на бизнеса си. На 22 той продава компанията за няколко хиляди долара, за да основе нов бизнес -  Client Shop (портал, който помага на хората да намерят по-евтина ипотека).  

Близо 4 години години по-късно той отново продава добре разработения си бизнес, но този път за повече от 10 милиона долара. И решава, че вече може да осъществи мечтата си – да пътува по света, да сърфира и никога повече да не работи. Така на 27-годишна възраст Кардер решава да се пенсионира. 

Йон разказва пред Business Insider, че стартира бизнес с една-единствена цел – да прави пари. И след като постига целта си, решава да спре да работи. 

Споделя, че семейството му не е имало достатъчно пари и дори когато стартира първия си бизнес, се е налагало да използва компютъра на приятел, защото не е имал собствен. Затова когато вече има достатъчно пари, си казва: „Време е да се пенсионирам и да живея добре.“

Така той кани 10 от своите приятели на сърф в Индонезия, за да отпразнуват събитието. „Прекарахме си чудесно, но аз не се чувствах щастлив“, разказва той. „Научих, че парите могат да ти купят щастие, но това е ограничено във времето щастие“. 

След края на двуседмичното пътуване приятелите на Кардер се връщат на работа. Първоначалният план на Йон е да продължи да пътува по света и да сърфира, но планът бързо пропада.  Не са изминали и няколко дни, и той започва да се отегчава. „В този момент осъзнах, че да бъдеш предприемач може да бъде стресиращо и ужасно, но е много по-удовлетворяващо да правиш нещо, което има позитивен ефект върху живота на хората, отколкото да не правиш нищо.“ Така още на третата седмица от своето пенсиониране той стартира нов онлайн бизнес.

„Научих, че да бъдеш щастлив и да бъдеш предприемач не се отнася до парите, а до приноса“, казва Йон. „Ако не бях взел решение да се пенсионирам, едва ли щях да разбера какво има значение в моя живот“.