Популярната фантазия на Запад – особено в Щатите, е, че Втората световна война е спечелена от тях. Битките са се водили на бреговете на Нормандия и Иво Джима, в руините на освободените френски градове и са приключили със захаросани сцени на щастие и младежка любов в Ню Йорк. Победата е била постигната благодарение на стоманения генерал Дуайт Айзенхауер, моралните устои на британския премиер Уинстън Чърчил и невероятната сила на атомната бомба.

Но тази версия се променя драстично, щом отидем в Русия, където Втората световна се нарича Великата отечествена война и е запомнена в коренно различна светлина.

На 9 май руският президент Владимир Путин ще бъде домакин на един от най-големите военни паради в историята, който ще чества 70-годишнината от победата на СССР над нацистка Германия. Повече от 16 000 войници ще участват в парада, 140 самолета и 190 бронирани превозни средства, включително и най-новият руски танк.

Това е грандиозен момент, но малко от световните лидери ще го споделят на място. Държавните глави на Индия и Китай ще присъстват, но няма да бъдат придружени от много западни свои колеги. Това е отражение на напрегнатата геополитическа реалност –отношенията между Путин и Запада са мразовити поради руската намеса в Украйна през последната година. Когато руският танк „Т-14 Армата” се развали по време на репетицията за парада в четвъртък, в западните медии се чуха доста хихикания.

Несправедливо или не, настоящото напрежение засенчва важността на това, което се чества – като започнем от 1941 година, СССР понася тежестта на нацистката военна машина и изиграва може би най-ключовата роля за победата на съюзниците над Хитлер. Според едно изчисление за всеки един убит в бой с германците американски боец във войната са загинали осемдесет съветски войници.

Разбира се, началото й е белязано от нацистко-съветски пакт за разпределението на земите между границите на двете държави. След това Хитлер се обръща срещу СССР.

Червената армия е „основният двигател за унищожаването на нацизма” – пише британският историк и журналист Макс Хейстингс в „Ад на земята: Светът във война, 1939–1945”. СССР плаща най-суровата цена. Въпреки че числата не са точни, около 26 милиона граждани на Съветския съюз загиват по време на войната, включително и 11 милиона войници. В същото време германците са понесли три четвърти от своите военновременни загуби точно в битките срещу Червената армия.

„Западните съюзници са извадили късмет, че руснаците, а не те са платили почти цялата сметка на касапина, за да победят нацистка Германия, давайки 95 процента от военните жертви на трите главни сили на Алианса” – пише Хейстингс.

Епични битки, които в крайна сметка осуетяват нацистката инвазия – бруталната зимна обсада на Сталинград, сблъсъкът на хиляди бронирани машини при Курск (най-голямата танкова битка в историята), нямат свой паралел на Западния фронт, където нацистите използват много по-малка военна сила. Показната диващина на германците в СССР също е била несравнима с тази на Запад.

Хитлер гледа на това, което в момента е Източна Европа, като на lebensraum – жизнено пространство за разширяващата се германска империя и раса. Фюрерът прави ужасяващ систематичен опит да обезлюди цели части от континента. Той води до избиването на милиони европейски евреи, повечето от които са живеели извън източните довоенни граници на Германия. Но освен тях още милиони други невинни хора са загинали, малтретирани, изгонени от земите си и оставени да умрат от глад.

„Холокостът засенчва германските планове, които са предвиждали още повече убийства. Хитлер е искал да унищожи не само евреите, той е искал да заличи Полша и СССР, да ликвидира управляващите им класи и да убие десетки милиони славяни” – пише историкът Тимъти Снайдър в „Кървави земи: Европа между Хитлер и Сталин”.

До 1943 година Съветският съюз вече е загубил 5 милиона войници и две трети от своя индустриален капацитет заради инвазията на нацистите. Това, че все пак успява да обърне хода на войната, е свидетелство за смелостта на съветската армия. Но всичко това постига на горчива цена.

В своите мемоари Айзенхауер е ужасен от степента на разрухата.

„Когато долетяхме в Русия през 1945 година, не видях нито една здрава къща от западните граници на страната до района около Москва. Маршал Жуков ми каза, че броят на загиналите жени, деца и старци в тези два региона е толкова голям, че руското правителство никога няма да може да го определи точно.”

Снайдър пише още, че под управлението на Сталин самият Съветски съюз е изцапал ръцете си с кръвта на милиони невинни. В годините преди Втората световна война сталинистките чистки довели до смърт и глад милиони хора. Ужасите подсилва нацистката инвазия.

„В Съветска Украйна и Беларус, както и в района на Ленинград, земи, в които сталинисткият режим е отговорен за глада и разстрела на близо 4 милиона човека в годините преди войната, германските военни сили успяват да убият от глад или да застрелят дори повече хора, и то само за период от две години” – пише Снайдър. Той твърди, че между 1933 и 1945 година в „кървавите земи” – обширна територия в периферията на нацистките и съветските владения, загиват 14 милиона цивилни.

Според някои статистики 60 процента от съветските домакинства са изгубили член от семейството си.

За съседите на Русия ще е трудно да отделят съветския триумф от десетилетията на Студената война. Човек може само да тъгува заради това, че саможертвите от миналото служат на напомпания руски национализъм на Путин и съюзниците на Кремъл. Но не можем и да забравим, че руснаците спечелиха Втората световна война в Европа.