"Недостигът на кадри в лицево-челюстната хирургия у нас става все по-сериозен проблем", казва д-р Желю Димов.

Д-р Димов е ръководител на Клиниката по лицево-челюстна хирургия в болница “Света Анна” - София и специалист с над 35 години опит, пише  24 часа.

- Д-р Димов, вие сте специалист по лицево-челюстна хирургия с дългогодишен опит, но преди месец се сблъсквате със случай, какъвто казвате, че няма описан в литературата. Разкажете за него.

- В началото на май при нас докараха млада жена на 35 години, с много тежка съчетана лицева и черепно-мозъчна травма, получена вследствие на дърво, което пада върху семейната кола, докато тя, съпругът ѝ и детето им пътуват с нея. Инцидентът става по пътя от Пазраджик за София.

Вследствие на удара най-тежко пострадала се оказва жената, която е почти смазана - черният дроб, далакът и единият ѝ бъбрек са разкъсани, има фрактури, а цялото ѝ лице - смачкано до неузнаваемост.

Колегите от Бърза помощ от Пазарджик се отзовават бързо и на място премахват бъбрека и далака, зашиват корема и я стабилизират, но с лицевата травма са срещнали трудност. Тъй като в болницата в града, където е откарана след това, няма лицево-челюстен хирург, а само специалисти по уши-нос-гърло, те са зашили ноздрите, носа, махнали са ябълчните кости, за да овладеят кървенето.

След това се свързаха с мен да ходя да я оперирам на място, но нямаше как, защото там нямат нужната апаратура. Затова се наложи да я преведем в “Света Анна”. Докараха я в стабилизирано, но тежко реанимационно състояние.

Не спах цяла нощ, за да мисля как да я събера. Наистина няма описано в литературата такова раздробяване на лицевия скелет.

- Описаното звучи несъвместимо с живота...

- Наистина беше така.

- Как може да се възстанови човек от подобни травми тогава? Как процедирахте?

- Тъй като пациентката буквално нямаше нос и носови ходове, а твърдото небце беше натрошено на парченца, трябваше всички тези части съответно да се изградят наново и да се съберат.

Използвах много плаки и болтчета, с които да изградя носа, а с въздухоносни тръбички, които се поставят на мястото на ноздрата и стигат до назофаринкса, се оформят самите ноздри и носни пътища. Те обаче трябва да седят 2-3 месеца.

След това поставих тампони около тези тръбички и напълних цялата уста с марлен бинт, за да може да притисне плътно към основата раздробените фрагменти на небцето - като пъзел да се съберат и самонаместят. Организмът има тази способност.

Възстановяването на тези части на тялото е много важно за връщането към нормален живот на пациента след това, защото в тази средна част на главата минават основни и важни функции - говор, хранене, вкус, дишане, всичко е в тази област. Използвал съм около 10 плаки, за да събера всяка една костица.

- Колко време продължи операцията и какво е състоянието на пациентката?

- Операцията продължи около 6 часа, а пациентката се възстановява много добре.

- Какво следва оттук нататък за нея?

- Посттравматичен дефект ще има, но трябва да минат поне 6-7 месеца и чак тогава да се предприемат действия за реконструкция на самото лице. Най-вероятно ще го направя с костици от горния слой на черепа. Това също е една тежка интервенция, защото тези костици трябва внимателно да се поставят на мястото на липсващите по лицето.

- С какви други случаи сте се сблъсквали в практиката си?

- Много са. Преди време наш колега, лекар, получи сериозна травма, след като кара джет. По невнимание или от бърза скорост се блъска в корпуса на един параход, като най-пострадало бе лицето му, но се възстанови. Като го докараха, беше неузнаваем, но сега ако го видите, няма да кажете, че е опериран.

В началото на годината пък, след битов инцидент, докараха при нас жена от Русе. Там проблемът беше, че докато съпругът ѝ рязал дърва на двора, едно от тях по някакъв начин се завърта и успява да я удари със страшна скорост в лицето в момента, в който тя излиза от къщата. Нея също я докараха в тежко състояние, но вече се движи и говори.

- Възможностите на лицево-челюстната хирургия и сега позволяват възстановяване дори след немислими травми. Какво е бъдещето ѝ тогава?

- , а не Бъдещето е масово да се използват импланти от самото тялода се слагат чужди тела, при това не само в лицево-челюстната хирургия, а навсякъде. Това става с помощта на 3D принтер. Ще дам пример. След като се направи скенер, на глава например, защото това е сферата, в която аз работя, той показва абсолютно всички деформации - къде, какви кости липсват, каква е големината им. Снимката се слага в специален 3D апарат, който прави пластмасов модел на главата в реален размер с дефекта.

Оттам вече може да се измери необходимото парче и хирургът да прецени от коя част на тялото може да изреже и да го замени.

Използването на меки и твърди тъкани от тялото е най-добрият вариант, защото те са биологично най-поносими и най-бързо се възприемат от организма, като рискът от отхвърляне е минимален.

Такава операция съм правил за първи път през 2004 г. във Франция заедно с д-р Дарина Кръстинова (един от най-добрите пластични хирурзи в света сред жените - б.а.).

Тогава оперирахме българско дете, на което му липсваха кости и тъкани на меко и твърдо небце. За да коригираме това, направихме 3D модел, с който да преценим големината на импланта, който ни трябва - изрязахме мускул и кост от долната част на плешката, пришихме ги към другите артерии и вени, захванаха се. Сега детето, което е вече голяма девойка, има дори и зъби.

- “Света Анна” е една от болниците, която приема най-тежките случаи на пациенти с тежки лицево-челюстни травми от цялата страна. Това обвързано ли е с недостиг на специалисти в тази област?

- Недостиг има, и то сериозен. В цяла България има 10-15 лицево-челюстни хирурзи, защото голяма част от специалистите вече са в пенсионна възраст. А за по-бързото и ефективно възстановяване на един пациент е нужно той да попадне в ръцете на специалист и специализирано заведение възможно най-бързо. Всички подобни интервенции, които направихме и на тази млада жена от катастрофата, трябва да се предприемат веднага, за да има добър ефект от лечението, а и самият болен да може много по-бързо да се върне към нормалното си ежедневие.

Болниците, които имат този капацитет обаче са само две – “Света Анна” и “Пирогов”. 

- Каква е причината за това?

- Една от причините е, че се върнахме крачка назад. Преди промените България беше стоматологичен център, което означаваше, че тук се обучаваха едни добри специалисти, като за това бяха достатъчни 6 години обучение и специализация след това. Сега не е така.

Сега за лицево-челюстен хирург се изискват две образования – по медицина и по дентална медцина, което прави 12 години само учене, след това са специализациите. Ами този млад човек как да се издържа през цялото това време? Освен това за второто си образование студентите плащат по 1000 лв. на семестър, защото то няма как да бъде пак държавна поръчка. Затова няма и интерес към тази специалност.

Абсолютна грешка е и, че нямаме държавна стоматология.

Жал ми е, че у нас, където имахме едни от най-добрите специалисти, оставаме без тях. В България стана едно килийно училище. Преди години, когато работех в “Пирогов”, имаше спогодба между болницата и лечебни заведения в Русия, Германия, Франция. 10 човека от спешния институт отиваха да се обучават там и техни хора идваха тук. Така се обменяше опит.

И образованието ни беше уникално. А сега премахнаха и ВАК (висша атестационна комисия - б.а.), която беше много важна. В състава ѝ влизаха над 20 специалисти по всички специалности, които даваха своето мнение дали една тема е дисертабилна и дали може да се работи по нея, за да се яви за придобиване на по-висока научна степен съответният лекар. Когато се изработи пък, те преценяваха дали да се даде степента. Сега всеки може да стане професор или доцент.

Няма и приемственост и последователност.

Сега, като стигне пенсионна възраст един лекар, обикновено го пенсионират, а това не е редно. Един хирург например се изгражда за 20 години като добър специалист и той има нужда да бъде обучаван от опитни лекари. Защо не оставят възрастните да помагат на младите – няма да е ръководител на клиника, 1000 лв. може да му е заплатата, но да учи младите на хирургични принципи. Те искат, но няма кой да ги учи. Бил съм на Запад и навсякъде старите хирурзи седят в болницата.