Килограмите са комбинация от фактори на околната среда, хранителни навици и гените

„Пациентите търсят лекарска помощ късно, едва когато са се изразили свързани със затлъстяването заболявания – сърдечносъдови, диабет, ставни, жлънчо-чернодробни. Втората им грешка е, че започват трудни за спазване в дългосрочен план хранителни режими – и без това ежедневието им е натоварено. Затлъстяването е заболяване. Наднорменото тегло е предболестна фаза”, каза ендокринологът д-р Явор Асьов, предава NOVA.

Той акцентира, че организмът има метаболитна памет – обмяната на веществата се напасва и когато има опит за промяна на това състояние, организмът се опитва всячески да се върне там.

„Периодът около пубертета е важен заради деленето на местните клетки – след това броят им остава фиксиран. В менопаузата се забавя скоростта на метаболитните процеси и хората, които са свикнали с определено количество калории постепенно увеличават теглото си. Женските хормони са ключови за здравето, затова жените живеят повече от мъжете, заради съдоразширяващите антиоксидантните им ефекти и те изчезват след менопаузата, което е проблем за здравето на жените”, каза д-р Асьов.

По думите му физическата активност в различните възрасти е различна. Хората, които искат да редуцират теглото си, първо да започнат с режим на хранене. „Спортът много помага за общия статус, но не е така ефективен като хранителния режим”, каза той.

Докторът препоръча пациентите с болни бъбреци да внимават при прилагане на кето режим – прием на повече белтъци и почти никакви въглехидрати. Д-р Асьов е категоричен, че хората, които искат да отслабнат, е добре да отидат на лекар, който да им следи състоянието. Според него задържането на тегло за 5 г. означава, че пациентът е излекуван. Лекарите отчитат като успех, когато теглото на пациента е намалено с 5%, обясни той.

„Познаването на гените може да ни помогне в битката с наднорменото тегло”, смята докторът по молекулярна генетика Любомир Балабански. Той изтъкна темата на нутригенетиката – как генетични вариации в нашия геном взаимодействат с нашите хранителни навици.

Хора, чието чувство за ситост е притъпено, имат най-голям проблем с наднорменото тегло. При тях това е на генетично ниво, обясни д-р Балабански. Килограмите са комбинация от фактори на околната среда, хранителни навици и гените, с които сме родени. „Човек е това, което яде”, цитира той древната мъдрост и обясни, че килограмите зависят от нутриентите. Изследване на бодимас индекса при осиновените деца показва, че този индекс винаги е по-близък до този на биологичните родители.

„Винаги става дума за това колко ядем. Предразположението за повече килограми не е присъда”, категоричен е генетикът. Познаването на гените ни може да бъде мотивация срещу затлъстяването. Генетичните изследвания са клинични и т.нар. lifestyle тестове. Ако човек иска да разбере повече за своя метаболизъм, може да направи втория тип тестове. С тях се определя и усвояването на витамини, минерали.