Според хирурга тенденцията за увеличаващия се брой пластични и естетични операции през последните 20 години е в глобален мащаб, а не само у нас

"Подобно на много други държави и у нас има критичен недостиг на специалисти по реконструктивна хирургия – за възстановяване на функционалност при вродени деформации или при травматични увреждания на лицето и тялото след инциденти. Този дял на медицината все повече е изместван от пластичната разкрасителна хирургия, а причините за това са комплексни, като основната е по-доброто заплащане на естетичните хирурзи."

Това заяви в интервю за БТА д-р Любомир Петров, който както каза, се е посветил на по-социалната част в тази хирургична област – реконструкцията.

Той е от лекарите, избрали да се завърнат в България, въпреки възможностите за развитие зад граница. Професионалната му експертиза включва научноизследователска работа към лабораторията по трансплантации към Института по клинично – теоретична медицина „Хартман“ (Haartman Institute) в Хелзинки, работил е също в Канада, САЩ и Финландия – в областта на генната терапия като начин за лечение на атеросклероза и съдови заболявания.

Модата, медиите, филмовата индустрия и пластичната хирургия

Според д-р Любомир Петров тенденцията за увеличаващия се брой пластични и естетични операции през последните 20 години е в глобален мащаб, а не само у нас. Главните „виновници“ за това са медиите, модната и филмовата индустрия, които налагат стереотипите за красота. В същото време обаче все по-малко са специалистите, които се занимават с реконструктивна хирургия. Потърпевши от недостига на медици в тази хирургична област са хората, страдащи от различни деформации, породени от генетични нарушения, синдроми, както и пациентите с травми от изгаряния, катастрофи и други инциденти. Проблемът може да бъде решен само с адекватно заплащане и целенасочена здравна политика в тази област, смята хирургът.

„В България в момента има, може би, само един доказал се специалист в реконструктивната хирургия – доц. Роман Романски. Има огромен глад за кадри като цяло. Ако се направи така, че поне един на двайсет специализанти да се насочи към реконструктивната, а не към пластичната и естетичната хирургия, има надежда, коментира д-р Петров.

В Югоизточна България няма отделение по реконструктивна хирургия

По думите му в Югоизточна България, където населението е около един милион души, няма нито едно отделение по реконструктивна хирургия и това е сериозен проблем. В момента се обсъжда възможността такова отделение да бъде създадено в държавната Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в родния му Ямбол, където д-р Любомир Петров иска да се завърне и практикува. Местонахождението на града е ключово и отделението би могло да поема пациентите от областите Бургас, Стара Загора, Сливен и Хасково, смята специалистът по реконструктивна хирургия. „Представете си един пациент с тежки изгаряния, ако трябва да бъде транспортиран, например от Несебър до Пловдив, където е най-близката клиника за целта. Необходими са няколко часа, а в такава ситуация, дори и рана от повърхностно изгаряне се задълбочава с такова голямо забавяне“, обясни д-р Петров.

Абитуриентските балове, младите момичета и естетичните операции

Според хирурга е много опасна нашумялата мода момичета на възраст 18 – 19 години да си уголемяват бюста с гръдни импланти за абитуриентския бал или да си правят разкрасителни интервенции с инжектиране на различни филъри в лицето – хиалурон, ботокс и др. Пластичните и естетическите операции в тази ранна възраст биха могли да имат и негативен психологически ефект. „Практически възможните усложнения са много нисък процент. Често обаче, за да се спестят средства покрай другите разходи за бала, тези разкрасителни намеси не се извършват от доказан и дипломиран специалист. За филърите се избира някой в козметичен салон, който е завършил някакъв курс и не познава в детайли нито анатомията, нито има познания по молекулярна биология. В много от случаите пораженията после са невъзстановими“, отбеляза д-р Петров.