Засичаме увеличение на употребата на пестициди в българските зеленолистни зеленчуци, алармира експертът от БАБХ

Вече фалшифицират съвършено дори полените в меда.

За това алармира д-р Любка Лазарова от БАБХ, цитирана от "Телеграф".

-Госпожо Лазарова, наскоро излезе новина, че испански учени са открили точен метод, с който може да се прецизират количествата на овче, козе и краве мляко в овчето сирене например. Ние можем ли да го правим в България?

- Темата е дълга, но мога да кажа, че понеже нямаме наша официална лаборатория към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) се възползваме от друга страна, член на ЕС, която работи с метод по еврозаконодателството и резултатите се използват от разплащателните агенции за субсидиите, свързани със складиране на овчето сирене.

- Все пак има ли технология, по която да се разбере в едно сирене какви са количествата овче, козе и краве мляко?

- Един от методите е много точен, но той показва кравето мляко. В регламента има конкретен допуск, тоест дадено е количество, до което е възможно да се счита като нормално присъствието на примес от друг тип извън кравето. А примесите са неизбежни. Но един процент не е толкова страшно. В БАБХ имаме метод, който обаче не е акредитиран, който да установи овчето сирене е от овче мляко, както вие питате. В идеалния случай можем да получим, че сиренето е от един вид мляко.

- Може ли да се установи дали сиренето е направено от свежо или сухо мляко?

- По принцип всичко може да се установи, но ние нямаме акредитирани методи, с които колегите да могат да правят такъв анализ в България и БАБХ. А имаме непрекъснато запитвания за такива анализи в акредитирана лаборатория.

- Правите ли в БАБХ изследване на фуражи и зеленчуци за пестициди, защото фермери твърдяха, че нямаме такава лаборатория?

- Имаме си наши лаборатории в БАБХ, дали техният капацитет е достатъчен е друга тема. Защото все по-високи от ЕС стават изискванията в това отношение, нови продуктови групи се включват.

- Какви са тези нови храни, в които досега не се е очаквало да има пестициди, а вече са се появили?

- Обичайно тези новости са свързани със сериозна оценка на риска, която се прави на ниво Европейски орган по безопасност на храните и която се взема предвид по отношение на стоките, които подлежат на засилен контрол. Става въпрос за внос на храни от трети страни.

- Турция ли имате предвид?

- Говорим за азиатските държави предимно. България е външна граница и ние трябва да имаме готовност за всеки такъв продукт да вземем проби и да го изследваме, преди да стигне във вътрешността на ЕС.

БАБХ контролира вноса за ЕС

- Може ли да кажете кои са страните и какви са продуктите?

- Има интересни продукти наистина, някои са доста екзотични, като драконовия плод, който се появи от Тайланд мисля, пасифлора също, но е голям спектърът. Около 40 страници е списъкът със страните, продуктите и стоките.

- Да, драконовият плод се появи наскоро на щандовете.

- При него има данни за повишена употреба на пестициди. Затова 10-20% от пратките, които влизат, подлежат на контрол за пестицидите.

БАБХ прави проверка на 20% от пратките на Драконов плод

- А храните за бебета и деца?

- Принципно детските храни и суровините за производството им са обект на регулярен контрол по програмата за контрол на пестициди. Не си спомням да сме намирали пестициди. По отношение на ориза, който се влага, нормите за пределно допустими стойности са много по-ниски стойности за тежки метали и специално за арсен. Пробите се вземат от самите предприятия от склада за съхранение на суровините.

- А картофите акумулират ли много пестициди?

- Принципно най-голямо значение има видът на самия пестицид. Пестицидите условно са две големи групи, хлор органични и фосфор органични. Първите са така наречените гадни пестициди, които имат свойства на стабилност, издръжливост във времето. От тях най-известен представител е ДДТ, който има период на полуразпад от 100 години.

Хлор органичните са забранени за употреба в ЕС, но в трети държави е разрешена, затова контролираме стоките. Фосфор органичните не са толкова стабилни и не се натрупват по същия начин, но, разбира се, натрупват и в растенията, и в животински продукти.

- Пестициди в животински продукти?

- Да, по-интересни в това отношение са мазнините, защото мастната тъкан е именно мястото, където се натрупват пестицидите, макар и основно хлор органичните. Самият метаболизъм е такъв.

- Вие откривали ли сте такива?

- Случва се да бъдат открити. Но в последните години имаме специализирана лаборатория за изследване на храни от животински произход. Изследват се проби от България и на границата от вноса.

- Да разбирам ли, че свинската мас, която се ползвала и като козметичен продукт навремето, но и сега, може да съдържа пестициди?

- Принципно е възможно да съдържа, затова се изследва. В ЕС законодателството е стриктно и всяка страна член е задължена да извършва санитарен минимум, под който не може да падне за изследвания на проби от суровини и живи животни за различни категории замърсители. Тук са пестициди и остатъци от ветеринарни медицински продукти, радиоактивност, тежки метали.

- А радиоактивни вещества откривате ли?

- Не сме имали положителна проба в последните 5 години, дирекцията ни е млада и нямам исторически поглед назад във времето. Всъщност тя съществува от 5 години. Тази лаборатория за изследване на храни и суровини от животински произход бе одобрена и вписана в лабораториите, които изследват продукти за Япония след проблема Фокушима.

- Ние изнасяме храни за Япония ли?

- Заради аварията с Фокушима Япония стана много внимателна по отношение радиоактивността на храните, които влизат на техния пазар. И не от всяка лаборатория са признавали сертификатите. Тази лаборатория е специализирана за храни от животински произход, но изследва и от неживотински в сферата на радиологията.

Беше единствена в България с такива анализи и нейните резултати от изследване на билки, диворастящи видове гъби и др., на които очевидно Япония е била пазар, бяха признавани от Страната на изгряващото слънце за валидни.

- Щом Япония е признавала тези резултати, значи качеството на работа е много високо.

- Да, и това показва, че са необходими непрекъснато инвестиции, за да задържаме и подобряваме нивото си.

- Чувала съм от фермери, които са работили в Нова Зеландия, откъдето влиза агнешко и вино, че в тяхното земеделие се използват много пестициди.

- С виното не се занимаваме ние. Но честотата на пробите, които се вземат, зависи от европейското законодателство. Със сигурно зная, че скоро не сме имали положителен резултат, но колко проби са изследвани, не мога да кажа.

- Преди години ваш колега твърдеше, че зеленчуците от Турция са натоварени с химикали и пестициди, испанските също. Според него българските зеленчуци са по-чисти. Как стоят нещата сега?

- Тепърва ще приключваме отчитането на резултатите от програмите за изследване тази година. Но има български зеленчуци, където според мен има ръст на употреба на пестициди. В последните три години от това, което виждам, струва ми се, че със зелените пролетни култури малко е увеличен ръстът им.

Турски домати

Тази година ми се струва, че има доста положителни проби. От Турция е висок процентът на проби с пестициди. А последните три години нямам спомен да има такива с произход Испания. От Гърция миналата година имаше случаи с цитруси. Случва се и там да се използват, несъгласно с добрите земеделски практики

- От кой тип пестициди са откривани от Турция?

- Фосфор органични. По-опасното според мен е, че в такива продукти от трети страни можем да се натъкнем на забранени за употреба вещества в ЕС и особено опасно става, когато са в наднормени количества. Употребата им има своя икономически смисъл в съответните страни, защото екологичните и климатичните условия са различни и стопаните вероятно имат нужда от тежка артилерия.

Така че засичаме такива пестициди, но ние не допускаме да преминат през наша територия продукти, които съдържат наднормени количества, независимо от какъв вид са те.

Засичаме увеличение на употребата на пестициди в българските зеленолистни зеленчуци

- Значи спирате пратки?

Ежедневно се спират на Капитан Андреево камиони с продукти с пестициди от трети страни. Ако не е най-големият сухоземен пункт, е един от най-големите сухоземни пунктове на ЕС. Освен това голяма част от продуктите са за другите страни от ЕС, не за нашия пазар. Изключително голям е интензитетът, много големи количества минават от там.

- А ГМО?

- БАБХ не разполага със собствена лаборатория, но използва лабораторията на Министерство на здравеопазването. Национален център за оценки и анализи за здравето, която е определена и за национална референтна лаборатория за генетично модифицирани организми.

- Твърдеше се, че от Украйна влизат суровини с пестициди и ГМО?

- Положителни резултати не сме получавали нито за тази, нито за миналата година.

- А минавали ли са през вас за наличието на ГМО?

- Да, имаме миналата година една положителна проба, която се оказа, че е в рамките на допустимото за ЕС количество. Беше преработен месен продукт.

- А знаете ли да има зеленчуци и плодове ГМО?

- На нашия пазар не ми е известно да има.

- А в меда откривани ли са пестициди и вредни вещества за човека?

- Не се сещам за пестициди, като изключим фалшификациите с всякакви захари. Ние имаме такава лаборатория, тя е и национална референтна за пчелния мед, с експертен екип. При меда по-големият проблем по отношение на замърсителите са остатъците от ветеринарномедицински продукти, защото е забранена употребата на антибиотици и сулфаноамиди. Откриваме и на границата в страната по една или две проби.

- А намира ли се фалшив мед?

- Фалшификаторите вървят по-бързо от нас. Трябва да ги догонваме и имаме необходимост от инвестиции в ново съвременно оборудване, за да правим изследвания на по-голяма гама фалшификации на меда.

- Кой е най-новият хит на фалшификаторите на мед?

- Това, което ме заинтригува, е, че вече могат да правят фалшификации дори с поленовата характеристика на меда. Аз бях изумена, когато разбрах.

Полените са тези микроскопични частички, които полепват по коремчето и крачетата на пчелите, когато кацат от цвят на цвят. И по тях може да се добие представа дори за самия географски регион на самия мед. Но вече успешно правят фалшификации и на полени. Дори не си представям откъде и как ги събират.

*Д-р Любка Лазарова е директор на Дирекция “Лабораторен контрол” в Българска агенция по храните (БАБХ)

Задачата на звеното е да се занимава с добрия лабораторен капацитет

Следи за качеството на резултатите, направени от различните лаборатории в системата чрез проверки

През звеното минават лошите резултати

Била е главен инспектор Дирекция „Акредитация на органи за оценяване на съответствието“, сектор „Лаборатории за изпитване“

От 2008 до 2015 г. е главен експерт в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

От 1996 до 2008 г. с малко прекъсване работи в Дирекция „Столичен ветеринарно санитарен контрол“ и др.

Любка Лазарова е магистър по ветеринарна медицина

Има следдипломна квалификация за ветеринарен и санитарен контрол и експертиза на храни от животински произход в Тракийски университет