Съмненията, включително и в доказани истини, са здравословни за отвореното и демократично общество. Не по-малко важна е възможността за консолидация около доказани истини. За демократичното общество тази дилема е неразрешима“.

Това е цитат от анализа на социолога д-р Йохен Роос, който е съавтор на изследване на привържениците на конспиративните теории в Германия.

Без да знаят, д-р Роос и колегите му провеждат изследването си в навечерието на пандемията от коронавирус, която предизвика небивали протестни демонстрации през лятото срещу ограничителните мерки, предава БНР. Една от тях завърши с грозни сцени - крайнодесни екстремисти, отричащи съществуването на Федералната република и живеещи още в миналото на Третия Райх, се опитаха да щурмуват сградата на Райхстага в Берлин, където днес е германският парламент, Бундестага. Те обаче са само една част от протестиращите няколко недели поред срещу коронамерките. Сред тях немалко хора смятат вируса за голяма световна конспирация.

Изследването на д-р Йохен Роос сочи, че всеки трети германец вярва и допуска за възможни конспиративните теории.

Как да си обясним тези данни?

Това е начин да осмислиш и да разбереш заобикалящия ни свят. Конспирацията може и да не е правилният отговор на въпросите, но за хората, които вярват в тях, това е начинът да си обяснят събитията.

Това масово разпространение на конспиративни теории, което установявате в изследването си, на пандемията ли се дължи?

Не, не е основната причина. Нашето проучване беше проведено преди пандемията, а подобни изследвания има и от други държави, където конспиративните теории отдавна се радват на привърженици.

Т.е. коронавирусът и протестите срещу ограниченията извадиха на показ тези хора. Какви са те, хората, които видяхме на многохилядните демонстрации в Берлин, Щутгарт и други големи градове?

Може би е неочаквано, но привържениците на конспирациите са представители на всички социални прослойки. Но установихме, че хората с ниско образование вярват много по-често в тези теории, отколкото висшистите, например. Това са хора, които нямат или са загубили с времето вярата си в управляващите. Също така вярващи в конспирациите има сред привържениците на всички партии. Но и тук се открояват симпатизантите и избирателите на крайнодясната популистка партия „Алтернатива за Германия“. Тя е и единствената партия, която сама разпространява конспиративни теории. Изследването ни показа много ясно, че привържениците на конспиративни теории почти не използват обществените медии. А малкото, които гледат или слушат обществените радио и телевизия, не им вярват.

Ниско образовани привърженици на крайната десница, които не се информират от обществени медии, а предимно от социалните мрежи, е един от изводите Ви за привържениците на конспиративната теория, че коронавирусът не съществува. Какво значение имат за разпространяването и видимостта на конспирациите социалните мрежи?

Конспиративни теории е имало и преди интернет, така че той не е причината за разпространението им. Но сте права - с интернет стана много по-лесно да се разпространяват такива митове и легенди. Както и че интернет улеснява достъпът до тях и до други хора, които гледат на света по сходен начин.

Искам да ви върна на антикорона демонстрациите, д-р Роос. Кой участва в тях?

Демонстрациите са наше гражданско право. В същото време е трудно да се види съвсем точно кой участва в тях. Освен това мотивацията за участие в тези протести за различни групи хора е различна. Някои просто са против това да им се ограничават правата заради Ковид-19. Но има, разбира се, и такива, които просто не вярват, че има коронавирус. Това са привържениците на конспирациите. Към тях се присъединиха симпатизантите на крайната десница, за да използват публичността.

И така се стигна до грозните сцени пред Бундестага, когато привържениците на Третия Райх развяха знамената на нацистка Германия пред сградата на парламента. Извън Германия имаше много възмутени реакции. Каква беше реакцията в Германия?

Възмутени са и германците. Това бяха хора от една политически радикална група, която използва случая и символите на Райхстага, за да получи своя миг слава. И успя. Тези хора определено преминаха червената линия и това беше остро осъдено. Радикални групи и особено готови за насилие групи винаги представляват опасност. Това важи и за малките формирования, които по правило са особено яростно настроени. Но тази акция пред Райхстага не означава промяна в нагласите на германците.