Според Десислава Лазарова от Русе има достатъчно информация по тази тема, но всъщност разговорите започват много късно

“Все още не се обръща достатъчно внимание на психичното здраве на децата, а е изключително важно да знем как се чувствате, кое ви натъжава, какво правите, когато сте тъжни и други въпроси, които вълнуват всеки човек“, това заяви председателят на Държавната на държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова по време на онлайн заседание на Съвета на децата, предаде БГНЕС.

Д-р Елеонора Лилова обясни още, че това е нещо, от което самите деца се вълнуват. „За съжаление, голям брой деца и младежи се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация и нарушения учебен процес обостриха кризата сред подрастващите“, допълни тя.

Представители на УНИЦЕФ България запознаха Съвета на децата с Националната кампания и платформа за подкрепа на психичното здраве на децата и младежите на „Отвъд усмивките. Как си всъщност?”.

Резултатите от допитване на УНИЦЕФ, проведено в U-Report България показват, че причината да не се търси професионална помощ от тийнейджърите в България, ако негативните емоционални преживявания са силни, най-често е  тревожност или срам (при 63% от запитаните) или незнание къде да се потърси помощ (при 17%).

Тази тема провокира задълбочена дискусия с участниците в заседанието. Според Емили Караколева, представител на град София в Съвета на децата, трябва да се говори повече за този проблем сред младите хора. Нейният съвет е да се намери начин как деца да помагат на свои връстници, защото тинейджърите биха се отпуснали много повече да споделят с близки до тяхната възраст, отколкото с възрастни, колкото и да са им близки. Емили е категорична, че има много такива примери.

Представителят на децата от Благоевград Емили-Слава Петрова също е на мнение, че възрастните често подценяват чувствата на подрастващите. Тя вижда решение в повече практически занимания с любими за младежите дейности, които да не им позволяват да изпаднат в тъжни и депресивни състояния.

УНИЦЕФ България и Държавната агенция за закрила на детето ще си сътрудничат още по-тясно, за да се чува гласа на децата, за да се намират решения на въпросите им. Около това се обединиха д-р Елеонора Лилова и представителя на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. За целта тази седмица ще бъде подписан и Работен план между ДАЗД и УНИЦЕФ. Кристина де Бройн поздрави Съвета на децата и благодари за доброто сътрудничество с Държавната агенция за закрила на детето.

Ивайло Спасов, директор на отдел "Комуникация за социална промяна" в УНИЦЕФ България демонстрира пред Съвета на децата и платформата за дигитална грамотност Cyber survivor, чиято цел е да помага на децата и младите хора да сърфират безопасно и да развиват потенциала си.

Членовете на Съвета на децата проследиха с интерес презентацията и поеха ангажимент, че веднага след като започнат напълно присъствено обучение ще запознаят връстниците си с тях. Д-р Лилова припомни, че Агенцията за защита на детето в партньорство с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Национален център за безопасен интернет България са разработили правила за безопасност в мрежата, които са достъпни за всеки на официалната интернет страница на ДАЗД.

Данните, че българските тийнейджъри са първи сред своите връстници в Европа по пушене на цигари и канабис, консумация на алкохол и ранно начало на сексуалния живот, също беше коментирана от участниците в заседанието.

Според Десислава Лазарова от Русе има достатъчно информация по тази тема, но всъщност разговорите започват много късно. По думите ѝ от много малки децата трябва да знаят колко пагубно за бъдещето им би било такова рисково поведение. „Виждам все по-малки деца, които посягат към алкохол, цигари, трева и други лоши навици. Ако се намери начин да се говори с подрастващите възможно най-рано тази негативна тенденция може да спре“, казва още Деси.

Председателят на Държавната Агенция за защита на детето д-р Елеонора Лилова обясни на младите хора, че ще се работи още повече и в направление за обучение на родителите, които да могат да бъдат адекватни на темите, които вълнуват тинейджърите. „Трябва да порастваме заедно“, категорична е д-р Лилова.