Обездвижване, гръбначни изкривявания, дори психози.

Това са само част от резултатите от продължителното заседяване на децата вкъщи. След като за пореден път от утре всички ученици минават на онлайн обучение, проверихме какви са трайните последствия за тях, предаде БНТ.

Ема и Хриси са съученички в шести клас. До миналата година те се виждат всеки ден, но пандемията изцяло преобръща ежедневието им:

"Аз ходя на извънкласни дейности и на училище и имам домашни и почти през цялото време стоя пред компютъра и не се виждам с почти никакви хора", споделя Ема.

"Не сме се виждали от доста време, може би от лятото", казва Хриси.

Тази учебна година Ема и Хриси са изчислили точно колко време са прекарали в клас - месец и половина.

Педиатърът Захаринка Гочева каза: "Основният проблем е обездвижването при децата, както казваше един малък сладък пациент - мога да ям и да спя, но не мога да си играя. Много са нещастни, другият проблем е асоциализацията, те не могат да общуват както обикновено със своите връстнции. За съжаление, започнаха и доста психологически даже и психиатрични проблеми".

Тревожност създава и фактът, че колкото и да стоят пред компютъра, не им стига времето за учене:

"Защото един час е по 30 мин и нищо не успяваме, защото все някой няма интернет, госпожите им спира тока, съвсем норамлно нещо", споделя Ема.

Психологът Младен Владимиров обясни: "Ние всъщност през ковид сложихме лупата и видяхме детския свят малко по-уголемен и нещо много важно - видяхме света на училището. Че все по-трудно се намира диалог със съвременното дете, че все по-трудно се удържа концентрацията и вниманието му, че все по-активно иска да бъде то".

А липсата на възможност за активен живот се отразява не само на духа, но и на тялото:

Oртопедът Станислав Милев: "Това се наблюдава в амбулаторните кабинети. Там минавайки ежедневно пациенти, има и деца, особено тинейджъри между 11 и 15 години, които са с оплакване от болки в гърба от една страна от бързото израстване, от друга от продължителното седене пред компютъра".

Решение, макар и частично, специалистите намират в спорта.

"Аз ходя на баскетбол 4 пъти в седмицата то цяло това е единственият ми социален контакт с момичетата от отбора", споделя Ема.

От понеделник обаче и спортните школи са отворени. Но с и без тренировки, и двете момичета си пожелават едно:

"Наистина да тръгнем на училище, защото вече ми липсва да виждам госпожите и хората и самото училище. Пандемията да свърши, COVID-19 просто да си тръгне", казват Ема и Хриси.