Броят на починалите от Ковид в България е тревожно голям, а на ваксинираните - много нисък. Пандемията заплашва да парализира здравната система, а хората не вярват на властите, пишат две авторитетни международни издания, цитирани от Дойче Веле

Авторитетното издание „Политико“ пише в заглавие: „Изгубеното лято – Средна и Източна Европа заплащат цената за бавните ваксинации срещу коронавируса“. Авторът добавя, че в тези държави се надига истинска буря в резултат както от политическите сътресения, така и от факта, че хората не искат да спазват мерките.

„Докато Западна Европа празнува добрите резултати от успешната ваксинационна кампания, в Средна и Източна Европа картинката е съвсем друга: вълната от зарази с коронавируса и от смъртни случаи заплашва да парализира и без това претоварените здравни системи.“

България с най-висока смъртност

„Политико“ припомня, че хората в тази част от континента нямат никакво желание да спазват нови ограничения. Списанието пише, че тъкмо България има най-високата двуседмична смъртност на един милион жители в целия ЕС и най-ниския процент ваксинирани сред възрастното население. „Мнозина наблюдатели смятат, че причина за ниския интерес към ваксинациите е дълбокото недоверие на хората към правителството,“ пише авторът. Той е разговарял и с Ваня Рангелова, главен доцент по епидемиология в Медицинския университет във Варна, която потвърждава този извод. Потвърждава го и латвийският лекар Карлис Расенис, според когото „в една пост-съветска ситуация ти винаги смяташ, че политиците те лъжат.“

До същия извод стига и авторът на обширен репортаж от България в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Фолкер Пабст е озаглавил статията си „В страната на ваксинационния скептицизъм“ и в подзаглавие отбелязва, че недоверието на хората към политиците е много по-голямо от страха им пред вируса. В началото на репортажа Пабст отвежда читателите си в един ромски квартал в Етрополе. Там неговата събеседничка Боряна се осведомява за пандемията и ваксинациите от Фейсбук и въз основа на наученото в социалната мрежа казва: „Имам десет деца и още нито едно не се е разболяло. Защо тогава да им инжектирам тази отрова?“.

Не само ромите не вярват във ваксините

Такива нагласи са масово разпространени сред българските роми и е много трудно да бъдат сломени, признава общинската служителка от ромски произход Елена Цачева. Цачева, която е посредник между властите и ромите, казва още: „Срещу разните истории за микрочипове и безплодие, които се разпространяват в социалните мрежи като аргумент срещу ваксините, просто не мога нищо да направя“.

Но всичко това се отнася не само до ромите. Медийната експертка Ралица Ковачева разказва, че почти половината българи не желаят да се ваксинират, защото вярват на фалшиви новини и не разполагат с достъп до сериозни медии. И според нея, най-важната причина за ниския процент ваксинации в страната е недоверието на хората към държавата и нейните институции. Авторът отбелязва, че това важи дори за медицинския персонал и дава пример с болницата в Етрополе, където са ваксинирани само 23% от персонала.

По-нататък в обширния репортаж на НЦЦ четем: „Както и в повечето други държави в Югоизточна Европа, здравната система и в България няма достатъчно финансиране, а квалифицираните ѝ кадри заминават за чужбина. Това особено тежко засяга провинцията“. Авторът Фолкер Пабст е разговарял и с Главния здравен инспектор Ангел Кунчев, който също търси обяснение за нежеланието на хората да се ваксинират: „Не знам дали това има нещо общо с прехода, със социализма или пък с турското владичество. Но повечето българи определено възприемат държавата като враг“, казва епидемиологът. Според него една от причините е и липсата на сериозна ограмотителна кампания с достатъчно финансиране.

"Повечето от тях щяха да умрат тъй или иначе"

По-нататък авторът обяснява, че официалната комуникация относно пандемията и ваксинациите в България открай време е непоследователна и противоречива. Причина за това е възникването на два лагера - едните пледират за повече превантивни мерки, а другите смятат, че хората ще преболедуват и ще придобият имунитет, констатира Фолкер Пабст и продължава:

„Детският лекар Атанас Мангъров е един от най-силните гласове във втория лагер. Той почти ежеседмично се явява в някое тв-предаване и сее съмнения относно сигурността на ваксините. „По принцип не съм срещу ваксинациите. Неприемливо е обаче да ни поставят под натиск да приемаме препарати с неизвестно дългосрочно въздействие“, казва Мангъров по време на разговора ни в неговия софийски кабинет. Той самият бил живял в тоталитарна система и знаел до какво води тя. (…) За много българи това е истинско откровение, макар че никой не може да ми отговори на въпроса какво точно е общото между сегашното положение и житейската реалност преди промените.

Според Мангъров пандемията не оправдава извънредните мерки. (…) Но как тогава да се опази населението? Та нали тъкмо България е страната с една от най-високите смъртности в световен мащаб? Досега от вируса са умрели 21 000 души, два пъти повече, отколкото в малко по-голямата Швейцария.

„Повечето от тях щяха да умрат тъй или иначе. Имаме много стари хора с хронични заболявания, плюс лоша здравна система. Ковид-19 играе второстепенна роля“, казва Мангъров пред НЦЦ.

Пандемия и политическа криза

И „Политико“, и НЦЦ правят връзка между пандемичната и политическата криза в България. Швейцарският вестник обяснява накратко ситуацията в страната преди изборите през ноември и цитира Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“, според която няма политик с достатъчно обществено доверие, който убедително да информира хората за пандемията и ваксините. А темата и без това почти не играе роля в предизборната борба, която се върти най-вече около корупцията в страната, констатира Фолкер Пабст.

В края на статията си той отново дава думата на Ангел Кунчев, който очаква влошаване на пандемичната обстановка в България. Според Кунчев, болниците занапред ще бъдат претоварени с тежко болни, защото все още е ваксинирана съвсем малка част от населението. „А когато се опиташ да говориш за тази връзка, те започват да те наричат „медицински фашист“, казва изтощеният Кунчев.“ Авторът го цитира с още няколко изречения: „Всеки ден получавам заплашителни писма. И естествено се чудя дали да не сложа точка. Но каква полза?“.