Нужни са квартални пунктове за проверката.

Исках да напиша за това много отдавна, но все го прескачах, мислейки си, че не е достатъчно актуално. Че не е в пика на деня. Но като се замислих, може би е точно обратното. И подобни неща, за които ще стане дума малко по-долу, са по-важни от много други, пише Елин Рахнев в 168 часа.

Напоследък се засилва тенденцията много от нас да проявяват особен тип благотворителност. В какво се изразява тя? В найлонови торби се слага храна, но тя не се изхвърля в кофите за смет, а се закача отстрани, предназначена за бездомници, за бедни.

Човек ако тръгне из града и е малко по-наблюдателен, ще види стотици такива торби, закачени за кофите. Не съм правил изследвания и няма как това да се случи, но повече от сигурно е, че голяма част от тази храна е и с изтекъл срок на годност.

Или просто пред разваляне. През летните месеци проблемът е още по-голям, защото годността на храната от силното слънце заминава за минути.

Познавам бездомници и от тях знам и други неща, свързани с този тип “благотворителност”. Но лично според мен проблемът с храната е по-важен. Защото от скъсани гащи или чорапи, които някой ти е подхвърлил, не можеш да умреш, но от развалена храна можеш.

Другото, което трябва да се каже, е, че не може до всеки казан за боклук да има служител на Агенцията по храните, който да преценява годността на храната в пликовете и да дава разрешение за нейната консумация.

Да, знам, че звучи абсурдно, но и това се налага да се каже.

И сега малко утопия. В тази държава има толкова много знайни и незнайни организации, които печелят европейски пари, голяма част от които се стопяват във въздуха.

Печелят се пари за страшни глупости, от които понякога на човек просто му се плаче. Има ли някаква такава организация, която да изгради във всеки квартал по един пункт и тази храна да се оставя там. Там да се изследва нейната годност и когато всичко е наред, да се използва от хората, които са закъсали в този живот.

Мисля си, че това е най-нормално, логично и естествено и така трябва да бъде. Предварително се извинявам, ако някъде има такива места. Но аз тук говоря за цялостната визия на този проблем, на тази идея.

Не знам какви пари би струвало изграждането на подобни алтернативни кухни, но предполагам, че не е толкова скъпо. И изграждането им е напълно реалистично. Надявам се това да не звучи филантропски или като някаква прекалено будна съвест, а като най-нормалното нещо на света.

Друго важно е, че на такива места никой няма да си позволи да занесе развалена храна с изминал отдавна срок на годност, защото най-малкото ще му бъде неудобно и гузно. Но когато я закачиш някъде до казана, там неудобство няма. Дори когато е мухлясала и единствено и само може да отрови човек.

Повече от сигурен съм, че ако такива алтернативни кухни се изградят на много места и ние започваме да оставяме излишната храна там или от време на време вземаме от магазина нещо малко и го оставяме пак там, това ще промени много неща. И всичко това не трябва да се износва в съзнанието като вид благотворителност, а просто като подаване на ръка към човек, който в момента има нужда.

Пишейки, че ще промени много неща, имам предвид, че тези места ще се превърнат в едни малки центрове за доброта, за човешка етика. И от тях и през тях могат да произлизат много други неща. Неща, за които все повече забравяме, като например, че всеки от нас е прашинка сред Вселената и нищо повече.

Позволих си тези редове, защото наистина чувствам омерзение, когато някой си позволява да изкарва разваленото си съзнание, в скоби храна, пред кофата за боклук, очаквайки така да си изчисти съвестта. Очаквайки някаква благодарност от закъсалия в живота несретник. Слагам тези хора, поне в собствената си душа, много ниско. И се срамувам, че живеят някъде сред нас.