Лекарите замразяват пациента и печелят време за операция.

Представете си, че сте простреляни, умирате и ви карат в спешното отделение, пише 24 часа. Раните ви са толкова тежки, че лекарите нямат време да оперират. Кръвта ви се лее от разкъсана артерия, оставате без кислород, настъпва сърдечен арест…

Но медиците не ви отписват, свързват ви към тръби и машини, във вените ви потича леден разтвор и ви охлажда до вкочаняване. Или просто казано - замразяват ви, за да успеят докторите да се намесят и да спасят живота ви.

Изпадате в летаргия, сърцето ви спира да бие, дробовете не поемат въздух, тялото остава на ръба между живота и смъртта и не е нито едното, нито другото.

Хирурзите режат и кърпят, после помпат топлата кръв обратно във вените и ако всичко мине добре, ви възкресяват като библейския Лазар.

Това медицинско чудо бе изпробвано върху истински човек в Медицинския център към Мерилендския университет в Балтимор. Шефът на американския екип проф. Самюъл Тишърман съобщи, че “поне един пациент е бил подложен на процедурата”, но не разкри самоличността му, нито дали тя е била успешна. “Aко се убедим окончателно, че методът действа, ще работим върху по-масовото му прилагане”, каза той на симпозиум на Нюйоркската академия на науките през ноември.

Техниката е животоспасяваща за хора, които се озовават в спешното с фатални рани от куршум или нож и са в клинична смърт. Сърцето им е спряло да бие и са изгубили повече от половината си кръв. Лекарите разполагат с минути, за да оперират, а шансът пациентът да оцелее е едва 5%. “Можеш да го спасиш, но просто не разполагаш с необходимото време”, обяснява д-р Тишърман.

Тогава раненият може да бъде охладен до минус 10-15 градуса по Целзий чрез заместване на кръвта му с леденостуден солен физиологичен разтвор, вкаран директно в аортата – главната артерия, която пренася кръвта от сърцето до останалата част от тялото. Това ще даде на хирурзите 2 часа, за да се справят с травмите, които в много случаи не са смъртоносни, но за операцията трябва време, което лекарите нямат.

При нормалната телесна температура около 37 градуса клетките се нуждаят от постоянен приток на кислород, за да произвеждат енергия, а когато сърцето спре, кръвта вече не ги снабдява с него”, обяснява сп. “Ню сайънтист”. А без кислород мозъкът може да оцелее само около 5 минути, преди да се увреди необратимо. Силното охлаждане на тялото намалява или спира химическите реакции в клетките и нуждата им от обилен кислород секва. 

Мозъчната дейност затихва. Пациентът влиза в състояние на анабиоза - почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него организмът може да излезе при определени условия и да се върне към нормален живот.

Щом хирурзите свършат с операцията, изключват пациента от охлаждащата система и го “съживяват”, вливайки кръвта му обратно с помощта на кардиопулмонарен байпас, или още апарат сърце - бял дроб. Това става постепенно, докато тялото се загрее достатъчно, за да заработи сърцето и самостоятелното кръвообращение да се възстанови.

“Когато извършвахме операцията, изглеждаше малко сюрреалистично”, казва пред “Ню сайънтист” д-р Тишърман, чийто експеримент се казва “Спешно запазване и реанимиране” (Еmergency preservation and resuscitation - EPR). Но той категорично се пази от асоциации с научната фантастика, където замразяват смъртно болни, за да дочакат откриването на лекарство. “Постижението е напълно реално и един ден ще е масово достъпно за спешните отделения”, уверява специалистът.

Д-р Тишерман започва да работи върху метода EPR преди десетилетия, след като му докарват младеж, прободен с нож в сърцето след сбиване заради обувки за боулинг. “Беше здраво младо момче, а за минути пред нас лежеше труп. Можехме да го спасим, ако имахме достатъчно време”. Този случай кара доктора да започне проучване как да се замрази пациентът, за да могат лекарите да си свършат работата.

“Хрумна ни, че най-бързият начин да охладим цялото тяло - в частност мозъка и сърцето - е просто да го изпълним със студена течност. За тази цел използваме солен разтвор”, разказва докторът новатор. 

Задачата на експеримента му е да сравни 10 души, подложени на EPR, с други 10, които нямат тази възможност поради липса на условия в болницата и са обречени на фатален край. Опитът ще приключи до края на годината, а окончателните резултати ще бъдат обявени в края на 2020 г. Изследването е одобрено от Американската агенция по храните и лекарствата и не се нуждае от съгласието на пациента по очевидна причина - той не е в състояние да го даде. Методът бе предложен за обществена дискусия в Балтимор, а в пресата се появиха обяви за набиране на потенциални доброволци.

Не е известно дали методът е приложен на повече от един човек, но се знае, че е успешно изпробван върху животни. Прасета с тежки травми са били замразени в продължение на 3 часа и съживени. “Усетихме, че е време да опитаме и с хора. Вече го правим и в процеса на работа научаваме много, напредваме”, уверява Тишърман.

Терапевтичната процедура носи рискове. При затоплянето клетките може да се увредят. Това е едно от усложненията, над които трябва да се работи, казват лекарите. Не е ясно точно колко време пациентът може да бъде подложен на замразяване без поражения и какви опасни химически реакции биха възникнали при загряването и кога. Колкото по-дълго тялото е без кислород, толкова по-голяма е опасността от нелечими увреждания. Работи се върху коктейл от медикаменти, който да ги сведе до минимум и да удължи времето за EPR.

Опитите за замразяване на човека отдавна са напуснали фантастичната литература и са навлезли в лабораториите. Днес криотерапията - метод на замразяване за 1 до 3 минути в камера с тeчeн aзoт, изcтyдeн дo -150° С, с цел приток на енергия, детокс, отслабване, освежаване на кожата, лекуване на болки, се прилага в уелнес центрове, включително и у нас. Сърдечните хирурзи също използват методи на частично изстудяване.

През 50-те г. на XX век НАСА наля големи пари в проучвания за поставяне на човека в един вид изкуствена смърт чрез забавяне на биологичните му процеси, припомня Би Би Си. Идеята бе, че в летаргичен сън астронавтите по-успешно ще устояват на опасните удари на космическите лъчи и ще намалее товарът от храна, вода и кислород при далечни полети.

“Искам да е ясно – нямаме за цел да изпращаме хора на Сатурн. Опитваме се да спечелим време, за да спасим живот - обяснява мисията си д-р Тишърман. – Направена е първата крачка и се надяваме, че методът, с който на практика спираме времето, ще позволи един ден да съхраним живота на пациенти с тежки травми, които иначе ще умрат пред очите ни.”