Що за хора останаха в региона? Стряскащо насилие, агресия, простащина ни заливат, наистина ли тук е само кофти материал и 80% дебили?

Кърджали е дом на няколко хиляди души. Беше дом и за други, също няколко хиляди… Днес за тях, вече е само спомен, мираж и място за разтоварване за няколко дни в годината. Хора, чиято носталгия се изразява в това да се върнат, за да се уверят, че са взели правилното за тях решение. Е, всеки има различна философия за живота си. За останалите, които все още сме тук, е просто ежедневие или най-прекрасното, най-съкровеното място на света. Кои сме ние останалите, останали тук?! Разделени в различни групи за оцеляване. Като групата на „матрицата“, в която примирено свити и потопени в неизбежната действителност живеем живота си. Притеснителното е, че друга група, тази на така наречените „дебили“, не е никак малка. Статистика няма, само хроника, за човеци изпразнени от съдържание. Мироглед не съществува, няма и съвест. Има друго, нещо първично и елементарно. Нещо подло… Нещо гнило… Пошло и античовешко… Има ги навсякъде – в болници, поликлиники, магазини, в автобуси, на спортни мероприятия, на пътя, на работното място и къде ли още не. Пререждат, псуват, обиждат, посягат, недоволстват, коментират, присмиват, мамят. Защо? Отговор няма. Няма и да има. Преобладават ли? Не мисля. Или поне ми се иска да е така. Оптимизмът е всичко.

Мария КАЛОЯНОВА / 24rodopi.com