Ключалките са като жените, мразят грубияните.

Касоразбивачите са на изчезване. Касиерите вече не заключват парите, дори за удобство на бандитите ги поставят в плик. Това се случи миналата седмица в банков клон на булевард с емблематичното име "Европа". Пачки на стойност 185 000 лева изчезнаха яко дим.

Някога е било инак, пише Труд. Четвърт век банкерите бълнуват в кошмарите си Спас Дойчев. Заради изключителни постижения в касоразбиването и рядко умение да покрива дирите си той е провъзгласен за Майстор на шперца и грима.

Всяка каса си има душа, в чийто дълбини трябва да проникнеш, обичал да повтаря Спас. Обектът трябва да се ухажва, а не да се насилва, продължавал разсъжденията си той. Ключалките са като жените, мразят грубияните. Само с внимателни гальовни движения сейфовете отварят обятията си, учел аджамиите в бранша Майстора.

Родом от затънтеното тутраканско село Калимок, Спас Дойчев разнася славата на българското апашко изкуство далеч зад пределите на отечеството. Той влиза в занаята едва дванайсетгодишен. По-късно специализира в Цариград, където сформира спецотряд от единомишленици. С него професионалистът прави турне из Европа.

Дойчевата команда инспектира трезори в Италия и Франция. Проверява здравината на каси в Испания и Австрия. Проучва ключалките на сейфове в Югославия и Румъния.

През 1927 г. Спас се връща у нас и започва работа с Иван Георгиев от Силистра и руснака Антоний Волтвик. През февруари 1930 г. групата обира шуменската еврейска каса "Калима". При тази акция става ясно, че инструментите са се износили. Дойчев и Георгиев отварят в София железарска работилница, където правят нов набор от шперцове, ключове и пилички.

Същото лято обаче Спас е арестуван. Тикат го в Централния затвор, откъдето духва още на 16 септември. Под името Атанас Дряновски Карамфилов беглецът минава турската граница. Тамошната полиция го залавя, но отказва да го предаде на нашите власти.

Майстора отново се прехвърля в България. Пътьом разбива няколко каси в Бургас, Русе и Пловдив. През януари 1931 г. бастисва брашнарския склад на ул. "Братя Миладинови" 16 в София. Няколко седмици по-късно е ужилена и Спестовната банка. Сейфовете ѝ олекват с 33 000 лева плюс скъпоценности.

След тези удари Спас Дойчев отсяда във Варна. През нощта на 4 срещу 5 април 1933 г. задига 900 000 лева и куп бижута от Популярната банка. "Начинът, по който е станал обирът, е цяла загадка. Касата, както и входните врати, са намерени тази сутрин заключени", недоумява вестник "Варненски новини".

Този обир влиза в учебниците по криминалистика. Спас първо проучва навиците на касиера. Един ден онзи излиза на разходка и Майстора се вмъква в дома му. Намира ключовете от банката в панталоните. Снема отпечатъци върху бял и червен пластилин, като за по-сигурно измерва дължините и разстоянията от зъб до зъб. По калъпите влашкият специалист Ангел Рошу изработва копията.

В тихата пролетна нощ Спас минава зад Популярната банка и мята въже на покрива. Като усеща, че куката е захапала перваза, запълзява нагоре. От керемидите се вижда морето и светлините на корабите. Спас въздъхва по тая романтика, вади шперц и отваря капандурата. После слиза на тавана, минава през втория етаж и стига до първия. Тук отваря металната решетка и отключва касите. С плячка на рамо Майстора се измъква по същия път, като старателно врътва всички ключалки.

Същата 1933 г. в София е свикан Третият конгрес на Съюза на служителите при БНБ. Финансовата напаст "Спас" не е включена в официалния дневен ред, но между заседанията касоразбивачът е постоянно в устата на делегатите. Един го бил зърнал пред гишето си. Друг се кълне, че баджанакът му го разпознал в столичното кафене "България". Трети уверява, че след варненския удар Спас е хванал кораб за Аржентина. Що да сторят, ако не е заминал, чудят се финансистите.

Междувременно Дойчев е заловен. Варненският полицай Ради Марков надушва бърлогата му на ул. "Шарска" 33 и един ден го хваща натясно. При разпита става ясно, че Спас е броил на Рошу около 70 000 лева, с които оня драснал зад граница. Майстора също се опитва да избяга. Скача от втория етаж на ареста, но пада накриво и чупи две ребра.

За обира на Популярната банка Варненският окръжен съд му лепва 15 години тъмница. Скоро обаче Дойчев намира пролука в кафеза и като волна птичка отлита на юг. В Пловдив разбива пет каси: две синдикални, една пощенска, една аптечна и една на брашнарски магазин. Докато си почива между едрите набези, изпразва и по-малки сейфове.

Спас работи със съдружници, но в най-отговорните моменти е единак. "Аз винаги действах сам, по моя специална метода, която изучих от по-стари колеги тук и в странство", пише в показанията си той.

Природно интелигентен, полиглот, касоразбивачът залага на неочакваните обрати в маниера на работа. Понякога дързостта му граничи с легендата. По Великден 1935 г. например доброволно влиза в Пловдивския затвор. Полицията го дири под дърво и камък, а Спас отива на редовно свиждане с авера Страшимир Недевски. Двамата си стискат десниците, Дойчев дава на пандизчията кошничка с храна и цигари.

Майстора се крие зад няколко фалшиви имена. Спас Дойчев е най-известният му псевдоним, с който остава в историята. Инак се казва Димитър Гаврилов Иванов. Полицията го търси по четири-пет портрета, защото сменя външността си като Левски. Под вънкашност чужда и под име ново той е селянин от Добруджа, докер от варненското пристанище, тежък търговец - с грижливо вчесана коса, мустак и вратовръзка.

На 1 май 1935 г. при проверка на съмнителни лица в Пловдив Спас отново е арестуван. Пак пише показания, а следствието ги чете като криминален роман. "Къде са ти инструментите?", питат го полицаите. Дойчев отвръща, че ги е заровил на два километра извън града край шосето за Пазарджик. На 4 юни заранта конвой го извежда да покаже такъмите. Като наближават Захарната фабрика, Спас се отскубва и хуква към близките дървета.

"Полицаите извикали на беглеца да спре. Понеже той продължил да бяга, полицаите стреляли подире му и Дойчев се строполил на земята смъртно ранен с два куршума - в гърба и в кръста", описва схватката вестник "Утро". Майстора на шперца и грима е откаран в болницата, където към 12 и 30 часа издъхва.