Липсата на качествен сън води до смущения във всички функции на организма

Учени: за да се спасите, повишете физическата активност, намалете килограмите

Дългото заседяване по време на работа и особено пред телевизионния екран води до хъркане през нощта и сънна апнея - епизоди на спиране на дишането по време на спане.

Такъв е изводът от изследване на учени от медицинския факултет на Харвардския университет, съобщава в. “Дейли мейл”, цитиран то 24 часа. Те наблягат на нуждата от превенция на този синдром чрез избягване на заседналия живот и увеличаване на физическата активност.

Специалистите са наблюдавали здравето и двигателните навици на 130 000 души в продължение на 10-18 години и са установили, че 9000 от тях са развили в този период дихателни смущения по време на сън.

Хората от тази група са водили по-нездравословен и заседнал живот и са имали по-малка физическа активност от останалите. А при онези, които съобщават, че прекарват пред телевизора повече от 4 часа на ден, е констатиран 78 процента по-висок риск от апнея и свързано с нея хъркане при спане.

Сънната апнея е състояние, при което през нощта дихателните пътища блокират и дишането спира. Това може да продължи от няколко секунди до минути и да се появява от 5 до 30 или повече пъти на час. След време нормалният начин на дишане се връща, като това може да бъде съпроводено със силно хъркане и звуци на задушаване. Ако не се лекува, синдромът води до умора и забавени реакции и повишава опасността от инфаркт, инсулт, високо кръвно налягане, деменция, глаукома, диабет тип 2, рак, пише британското издание.

“Установихме ясна връзка между заседналия и неподвижния начин на живот и опасността от апнея – казва Тианяй Хуан, един от авторите на изследването. – Тези, които следват препоръките на Световната здравна организация за поне 150 минути седмично физическа активност и прекарват по-малко от 4 часа пред телевизора, са изправени пред значително по-нисък риск от такива дихателни смущения”.

Хората с професии, свързани с работа на бюро, също са застрашени от синдрома, но в по-малка степен (49 %) от прекаляващите с гледане на телевизия. Специалистите свързват това със съпътстващи дейности.

“Един пример: консумацията на вредни бързи закуски и сладки напитки е по-честа пред телевизора, отколкото по време на работа - обяснява д-р Хуан. - От това се трупат и килограми, което е допълнителен рисков фактор за синдрома”.

На прекарващите в офиса по цял ден той препоръчва да прекъсват през определени периоди работа и да се раздвижват с упражнения, а през свободното време да спортуват или да се разхождат активно.

Ученият твърди, че при пациенти, засилили физическата си активност, намаляват проявите на апнея и свързаното с нея хъркане. При изследването са взети предвид фактори като възраст, индекс на телесната маса, употреба на алкохол, тютюнопушене.

Вземането на успокоителни също носи риск, защото може да отпусне мускулите на гърлото и да доведе до колапс на дихателните пътища през нощта

Според резултатите от теста на Харвард хора, които практикуват активности като тичане 3 часа на седмица, са изправени пред 54% по-нисък риск от апнея в сравнение с тичащите или ходещите бързо 2 часа седмично.

Над 1 млрд. души по света между 30 и 69 години са засегнати от лека и средна форма на сънна апнея. Тя се диагностицира със специална апаратура и се лекува с модерни техники. Една от тях е устройство за автоматично положително налягане на дихателните пътища (СРАР), което при по-леки случаи предотвратява блокирането на дихателните пътища чрез постоянно подаване на въздух под налягане през маска.

Използва се и пластмасовият мундщук MAD, който избутва челюстта напред и така държи дихателните пътища отворени.

Но лекарите наблягат на превенцията и съветват хората в риск да променят стила на живот, да отслабнат и най-вече да засилят физическата активност, преди да е станало късно.