Какъв ден е трети март?

Обикновен ден от календара или значима дата?
В миналото това е била значима дата, която буди възхищение у всеки българин, който има чувство за народност, за национална принадлежност. За огромно съжаление, с напредване на времето, се наблюдава тъжна и драматична тенденция, изразяваща се в обезличаване на празника, в третирането му просто, катопореден почивен ден, в който много хора ще са свободни от изпълнението на задълженията си, на работното място. С напредване на времето се наблюдава и тенденция, в която младите хора отбелязват, с голямо вълнение и трепет, чужди празници, които им се струват модерни и интересни. Пример за такива празници са Хелуин и Св. Валентин, а все по- малко внимание се обръща на родните традиции. Това води до едно обезличаване на нашата нация! Такова обезличаване е пагубно, но то се корени в провежданата политика, във възпитанието на децата, на подрастващите, на младежите.

В настоящата статия ние не желаем да обръщаме поглед към политическите настроения и отношението, което политиката има към националните ни празници, защото целта е да акцентираме върху душевността, която носи ден като Трети март. Трети март не е просто ден, който е обявен за празничен.

Трети март е една кауза, една борба, която се олицетворява в тази бележита дата. Трети март е ден, в който след векове борба, усилия, жертви, проливане на кръв, отдаване на мечти и живот, възтържествува свободата и българите придобиват самочувствие, че са достойни и силни хора. Трети март е ден, в който си струва всеки да си даде сметка, че народът ни е малък, но устоява в най-­трудните времена, когато го мачкат, когато потъпкват традициите и обичаите му. Трети март е символ! Това не е просто празник!

Това е дата, която носи послание, че доброто побеждава и посича с меч злото.

Трети март символизира победата на българското над чуждото. Трети март носи послание, че въпреки вековното потъпкване на вярата на един народ, на обичаите му – той се съхранява и се бори, за да брани традициите си.

Днес от позицията на съвременни хора и граждани на страна си, си струва да се замислим как продължаваме делото по съхранение на българските ценности и по опазване на традициите. Днес живеем във време, в което отново се борим, за да отстояваме идеите си, но за разлика от тогава, то днес това не се случва директно с оръжие, а чрез съвременни механизми – дипломатичност, провеждане на целева
политика, диалог и преговори.

Но, като че ли, днес нищо не е същото, както във времето, когато народът ни е бил единен, обединен около каузата да се освободи от потисника и да бъде със собствено управление, основаващо се на народовластие, произтичащо от самите нас – българите. Днес наш дълг е да почитаме и уважаваме делото на нашите предци, които са ни завещали минало, изпълнено с героизъм. Дори самото преклонение пред него и спомените, които съхраняваме, които пазим в съзнанието, са достатъчни, за да продължим напред. Кауза към съхранение на традициите трябва да има и в съвремието ни.

Българското освобождение си остава най-­светият и духовно извисен празник на българската нация. Защото той е празник на борбения хъс, на българския народ. Това е победа на духа над тиранията. Българското освобождение е плод на Българското национално възраждане ­ в лицето на Паисий Хилендарски, Васил Априлов и редица възрожденци. Освобождението ни е последица от дейността на Раковски, комитетските мрежи на Левски и Илинденското­Преображенското въстание.

Освобождението ни е едно продължение и на Априлското въстание, представляващо един велик епогей в историята.С това въстание българският народ заявява пред себе си и света, че може да се бори, независимо от това, че е малък и беден народ, не притежаващ мощта на оръжието, но пък притежава мощта на свободния дух. Априлското въстание успява да разтресе цяла Западна Европа и да я накара да погледне на народа ни с други очи.

Да допусне, че макар и малки, като територия и политическа сила, сме големи в жаждата си за свобода, силни духом и обединени около една кауза, около един идеал. Днес, забързани в съвременните си проблеми, ежедневните си грижи и задачи, приемаме свободата като нещо нормално и я потъпкваме или обезличаваме, като забравяме колко хора са проляли кръвта си за нея. Колко жертви, колко животи са отдадени в името на това днес да бъдем свободни!

Единственият начин делото им да бъде непреходно, е да знаем, че в миналото е нашето бъдеще. Един народ трябва да познава добре историята си, за да гради и настоящето си. Един народ трябва да пази в сърцето и съзнанието си паметните дела от миналото, защото те са основата днес да се наричаме, все още, българи. Повод за гордост и отговорност е да пазим спомена от миналото, защото благодарение на него, вземайки примери от великите и достойни дела на борците, може да се постараем, макар и за миг, да постъпваме и ние така достойно.

На Трети март бъдете горди и щастливи, замислете се за традициите, за делата, за заветите… Нека всеки даде своята равносметка, за самия себе си, чувства ли се свободен днес, какво би желал да се промени, как да бъдем единни за напред…