Възпитава ли чалгата и чалгизирането насилие, води ли до спад в морала; предизвиква ли вълни от неуважение към социалните норми?

В последната седмица случаят на зверско насилие над 18-годишно момиче в Стара Загора роди множество полета на дискусии; за съжаление, показа и много болни лица – на онези, които заеха страната на насилника, пише Novini.bg.

Но едно беше хем ново, хем старо – полето за дискусията ражда ли и възпитава ли чалгата и чалгизирането насилие; води ли до спад в морала; предизвиква ли вълни от неуважение към социалните норми?

Хем ново, хем старо, защото от години се води тази полемика, но в същото време се появиха снимки с чалга певици на охранителя в чалга заведението и това поднови дискусията с нов „ъгъл“ – на преляло чашата насилие, което визуално се свърза с чалгата.

Преди да ви покажа дискусията, която намерих, и която намирам за много, много интересна и важна, трябва да споделя първо личните си наблюдения.

Ако ме бяхте питали преди няколко години, щях категорично, без да се замисля, да обвиня чалгата за много от проблемите, насилието сред тях, опростачването и още куп. Сега обаче… гледам на нещата малко по-различно. Ако имах избор дали да има или няма чалга на тоя свят, бих избрал да няма, не ми харесва и все още смятам, че носи донякъде вина за някои от несгодите на България – зомбирането на младите например. А и като музика особено ми лази по нервите… нещо в тия ладове ми звучи неестествено и на места като недовършено, на места – като сгрешено, дразни ми слуха, но това си е мой проблем, а не на музиката или музикантите, които я правят.

Това, което ме накара да осмисля КРАЙНАТА си позиция и да я променя донякъде, е че се почувствах като двуличник, докато обвинявах музиката, която не харесвам, в неща, които се съдържат и в музиките, които харесвам.

Сега ще направя едно сравнение, което мен лично щеше да ме ядоса много преди години, но човек затова расте и се развива, за да може да приема повече от света. Сравнението е, че да обвинявам чалгата за агресията в България ми звучи като опитите на разни консерватори да обвиняват Хеви метъла през осемдесетте за насилието и самоубийствата в Америка. Срещу „Джудас Прийст“ има водени дела, обвинения, че техни фенове, повлияни от музиката им, са се самоубили.

„Повлияни от музиката им“ е толкова широко за тълкуване, че може да включва всичко. Човек, ако много му се натрупа на главата и е предразположен, може да превърти и от скъсана връзка на обувката (по Буковски).

През 1985 г. на Дий Снайдер от „Туистед Систер“ се налага да се явява пред сенатска комисия, в която публично да защитава цял един жанр от нападките на консерваторите. Хора, които са приписвали на тяхна сметка употребата на наркотици, убийствата, насилието и т.н.

Оценявам иронията, че в България именно консерваторите слушат чалга, но това е съвсем друга тема…

Също така, ако взема текстовете на някои от любимите си групи и изпълнители – от всички жанрове, които обичам – ще трябва да си призная, че има и по-агресивни, и по-тъпи, и по-закачливи, и по-двусмислени, и по-сексуални… е, вярно е, че са изключения, но ги има – повечето са в пъти по-добра класа, но има и лоши. Но аз не ги обвинявам за травмите в обществото.

Тук следва и другата формула – дали качествената музика/култура се определя от съотношението добро съдържание : лошо съдържание? И аз мисля, че отговорът е да. Така че – моята си музика печели по всички линии.

Но да се върнем на основното – виновна ли е чалгата за опростачването и агресията?

Хем да, хем не. Ако един човек/едно общество са склонни да прескочат границата, всичко може да ги бутне.

Чалгата може да е толкова виновна, колкото гангстерският рап. Да, ама Айс Кюб казва, че не той е престъпникът с оръжието, а той е съвременният описвач на действителността – нещо като журналист, но с музика и рими. И не е съвсем грешно това описание. Чалгарките не описват ли тяхната си/нашата си среда?

Да не забравяме, че джазът преди сто години е бил гангстерска музика. Дюк Елингтън е свирил в „Котън клуб“ пред най-големите мутри на онова време.

Днес джазът е музика за ценители и никоя мутра не би ѝ обърнала внимание.

В най-страхотните музики на света – блуса и рока – в блус и рок стандартите се срещат текстове за насилие срещу жени, които са били неверни. Среща се и насилие от друг тип. Среща се и силно доминиращо присъствие на мъжа над жената: „Аз си плащам цената да бъда шеф, ако почнеш да плащаш сметките, тогава ще имаш мнение, да не си посмяла да ми правиш забележка, когато ходя да пия или да се забавлявам“ – груб превод на една много любима моя песен на един блус гигант. Нито едно от тези – изброените там неща – не би ми хрумнало да бъде част от моя живот, това е просто песен (с уникално добра музика). Обаче съм сигурен, че все на някого му е бръкнала в главата и той е решил да живее живота си така. Най-великият китарист на всички времена изпя как ще застреля жена си, защото му е изневерила. Какво – да спра да слушам Хендрикс? Няма да стане. Плюс това – Хендрикс е бил страшно галантен джентълмен и тази песен не отразява и това какво е представлявал той самият.

Чалга певиците не ги познавам – не знам дали и доколко песните им отразяват какви са те самите в живота.

Доколко аз съм бил лицемер доскоро, когато обвинявах чалгата за агресията и сексуалните послания, а съм слушал групи и изпълнители, които са пели за същите неща? Доколко те преминават границата? Доколко обществото ни е готово въобще да попива такава субкултура, без тя да го уврежда (на последния въпрос отговорът е: не е готово, то се вижда). Доколко обществото ни е със слаб ангел, по принцип – че да може всичко да го вади от релси – агресия от политиците, музика, послания – който не го е домързяло, той не е манипулирал агресията на обществото.

Но пък и оценявам, че с появата на ферарито с цвят червен чалга културата избуя и горе-долу това беше времето, когато младите престанаха да бъдат бунтари в България и започнаха да стават „лоши момчета“. Тоест: от бунтари, активисти, борци за правда, се превърнаха в единаци, мислещи само за себе си и за имиджа си. „Лоши момчета“ е просто имидж, етикет. И, като почнат да се престарават да се правят на такива, се на*ират.

Навсякъде по света студентите винаги са били двигател на бунтове и социални революции, а тук – в България – студентите не можеш да ги изкараш от състоянието на хипноза, в което знаят само да мятат салфетки, да друсат задници, да пият и нищо на света не може да ги накара да рискуват собственото си удобство в името на общото благо, камо ли… „социален бунт“. Така че – на системата ѝ е удобно да са „хипнотизирани“. Чалгата ги опиянява, да. Но, ако не беше чалгата, дали нямаше да е нещо друго? Дали нямаше да е по-страшно? Кукловодите винаги търсят начини куклите да са кротки. Лошото е, че хората тук станаха апатично кротки единаци. И „лоши момчета“ е най-оригиналното, което мозъците им успяват да измислят.

Както и да е. Да се върнем на основата – на защо написах това: намерих една дискусия между човек, който никак не харесва чалгата, и чалга певица, която не само е професионално обвързана, но има и нелоша защита на жанра си. А аз – за себе си – признавам, че до голяма степен се съгласявам с някои от позициите и на двамата.

Въобще дискусията е многопластова и въобще не става да се махне с лека ръка.

Цитат:

„Нали ви казах преди дни, че чалгаризацията е виновна.

Няма как да се кефиш на просташка музика с просташки текстове и да имаш културни ценности. Тази музика създаде изкривен кръчмарски мироглед в поколения българи. В идеал за прекрасен живот се превърнаха словосъчетания "карай бясно на червено - направи за мене нещо откачено", "7/8 и ще си легнала -лягай и брой си сама", "Какво ти даде онази кучка, какво ми криеш тази смучка, ще ти се случи след малко случка, ще ти бия шута мухльо, да не ти е скучно", "И се буди в леглата на други, и оставя нещастни съпруги, а сърцето му булевард, винаги е груб, винаги е хард".

Това е възпитанието, школата, ценностите които изместиха училището, образованието, учтивостта, културата, интелигентността.

Цели поколения загубихме в пошлостта и арогантността на чалга текстовете и чака-рака музкалните форми.

Ако си интелигентен и възпитан, значи си мухльо и балък, ако си напомпан батка, надута силиконова кукла, значи си вървежен, тарикат и успешен в обществото.

Тези образци се създадоха и мултиплицираха до степен на обезличаване на нацията. Вече няма цивилизационен избор, а избор на чалга джунглата. Или си груб напомпан келеш, или си тъп начетен балък - мухльо си. Не очаквайте това падение да се реши с един протест, с едно недоволство, с една поправка в закон. Не, няма. Пропиляни са години, загубени са цели поколения и тепърва ще се сблскваме с културната катастрофа която сяхме, моделите за подражание които създавахме. Те са вече в паралмента и творят закони и формулировки, като "интимна връзка", което звучи повече, като заглавие на чалга хит, от колкото на законодателна промяна против насилието. Няма да е лесно да поправим счупеното общество, ако не е вече късно, ако интелигентините мухльовци, не са вече изчезващ вид пред слините батки и силиконовите кукли излезли от чалга джунглата!“

Има обаче и този отговор от Yunona Vladeva:

„Цецо, здравей! Хайде моля ти се…Недей! Че ми писна да ги чета тия упреци. 2004 родих дъщеря си, от 2006 съм в Пайнер. В момента тя влиза в университет и има отличен успех. Няма случай в който да е нарязала някой с нож, та тя няма дори татуировка. А пък видиш ли?! -Дъщеря на същия жанр певици, които изписа. И цял живот ми слуша и моята и друга музика, ама държа да се запознаете за да си направиш сам извода, че проблема със сигурност не е от музиката, която създаваме.И тези хора по- горе са ми колеги. Дъщерята на Ивана работи в БТВ, до колкото помня. Моята работи в Мола. И двете учат здраво. Моля Ви се хора! Чалгата не Ви е виновна!“

Въобще, дискусията е трудна, а и много интереси са намесени в нея. Но пък е и факт, че масово насилниците в последно време са фенове на тая музика. Защото е популярна и чисто математически е ясно, че щом има толкова много фенове, е по-вероятно някои от тях да са гнили ябълки; или пък самата музика и субкултура (вече култура) е пряко виновна за деградацията на младежките мозъци?