Някой ден историците може би ще произнесат тежка присъда за най-краткия и най-абсурдния парламент като извършил тежко престъпление срещу България!

Опасявам се, че ще е така.

На 4 април бяха изборите, на 5 май е вероятно БСП да върне мандата. И край.

31 идиотски мига от пролетта.

Той, излишният и бездарно профукал българските надежди парламент танцува само един месец.

Мандатът му приключи, забравете.

Всъщност, чака ни не повече от същото, а от все същото.

Представете си само и няма ли да ви дойде да се гръмнете…

Пак Той с джипка из лошо положените асфалти на държавата…

Пак самохвалство, самодоволство, самовлюбеност, самовъзвеличаване.

Пак посредствени и корумпирани лакеи и шутове край Него.

Пак никаква стратегия и никаква идея накъде вървим, как вървим и защо вървим.

Пак гешевщина, фандъковщина, ало-ало-вщина, пкп-щина…

Но вече с министерски съвет в хола му, с народно събрание гласуващо първосигнално, с кастрирана до импотентност съдебна система.

Погледнете само какво се случва след като ИТН каза, че ще си върне мандата.

Първо, съдебната система, която изобщо не се отврати от главните прокурори, която въобще не се изчерви заради фрапантния отказ от правосъдие и пълно бездействие срещу корупцията и злоупотребата с власт, излезе да протестира.

Второ, Борислав Михайлов, същия символ на бездарно профуканото десетилетие, само че във футбола, се върна да довърши пъкленото си дело.

Трето, партиите на статуквото провалиха заседанието на парламента, за да покажат, че номерът на алтернативите няма да мине и ще минава само тогава, когато някои добри идеи техни не са дообмислени и само ще породят повече хаос, макар в България повече хаос си е все хаос, а хаосът не е количествено, а качествено понятие – или го има, или има порядък, нормален ред.

Четвърто, което те не герберастите по места надигнаха глава и започнаха да говорят за реванш и безпощадност. Както недалече от София техен щурмовак казал – на опонентите си – надигнахте главичките, тъкмо да ги преброим за да почне вършитбата после.

Един мургав брат бил питан колко пъти се къпе през годината. Той казал три пъти – пролетта, лятото и есента. А зимата, пак го попитали? Е, колко му е една зима, ще се изтрае някак!

Та така, Той и и ордите му от функционери и корупционери това си казват сега – служебно правителство ли? Колко му е, ще се изтрае някак!

А ако трябва и още един бездарно о бозе почивши парламент ще изтраят, докато на народът му писне и поиска не порядък, не нормален ред, а железен ред, твърда ръка. Ръката няма менискус, в нея нищо не се къса, ако трябва и цепеница може да хване, само и само да спре анархията. Та на 5 май президентът да помни. През май има една лоша дата – 19 май…

Който не помни поуките от миналото, миналото го връхлита в бъдещето. Дори в не най-далечното бъдеще.

Николай Слатински