Криза, която остави след себе си дефлационен натиск върху цените, ниска продуктивност, стагниращи доходи, ръст в популизма и протести срещу глобализацията.

Звучи познато, нали? Няма да ви харесва обаче какво ще последва, пише MarketWatch, цитиран от Money.bg.

Тази седмица икономистът Дарио Пъркинс направи плашещо сравнение между днешния свят и историческия период, който съвпада най-много. Тази историческа ера носи името Дългата депресия и продължава от 1873 г. до 1896 г., в зависимост от държавата.

Съединените американски щати бяха в рецесия от октомври 1873 г. до март 1879 г. - най-дългият спад в историята на страната. Той бе последван от още четири рецесии, продължили общо 161 месеца, или над 13 години!

"Паниката от 1873 г. бе първата наистина международна криза", пише Пъркинс. "Тя започна в централна Европа с колапса на борсата във Виена и застигна и САЩ".

Финансова криза, която предизвиква дълъг период на икономически проблеми може да звучи познато. Пъркинс изследва в дълбочина и други характеристики от периода. В доклада си той подчертава срива в продуктивността, който удря Великобритания особено силно. И посочва: "Това е единственият период в последните 300 години, в който икономическият спад може да бъде сравнен с това, което виждаме днес".

Пъркинс привлича вниманието и към дефлацията. Макар повечето анализатори да са съгласни, че ефектите от глобализацията, технологичните иновации и промяната към икономиката, ориентирана към услугите слагат таван на инфлацията, "тези дефлационни процеси са били още по-силни в края на 19 век, създавайки период на постоянно падащи цени. Във Великобритания инфлацията между 1873 г. и 1888 г. е средно -1,4%".

Друга характеристика на Дългата депресия е поляризацията на пазара на труда, причинена от бързи промени в технологиите, които удря най-тежко работещите на средно ниво. В края на 19 век тези иновации включваха крушките, телефона, автомобила и други. Днес се опитваме да живеем с машини, които се самообучават, микровълнови, свързани с интернет и камери, които следят всяка наша крачка.

През втората половина на 19 век се отбелязва ръст на глобализацията. "Индустриализацията плюс напредъкът в транспорта и комуниациите позволиха масово производство и доставка на земеделски продукти и евтини стоки".

Затова не е изненадващо, че популизмът се ражда именно в този период. "Думата "популист" се появява първо през 1891 г., като име на движение, стартирано от фермери и работници в Средния запад и южните щати. Повечето социалистически партии също са основани в края на 19 век. Някои са се опасявали от Марксистка революция".

В крайна сметка позитивните ефекти от новите технологии стигат и до потребителите. "Това е припомняне, че технологиите могат да ни изкарат от икономически спад, ако плюсовете не се ограничат само в някои "суперзвезди" (под "суперзвезди" той визира малък брой компании, които имат огромен дял от пазара - мислете за Amazon и Google).

През 90-те години на 19 век растежът получава подкрепа от ръст в заплатите, пише Пъркинс. "Популизмът също изиграва своята роля, тъй като довежда до създаването на социалната държава и организацията на работещите в синдикати. Няма Марксистка революция, но притесненията за настъпващ социализъм предизвикват промяна в разпределението на доходите. Така, докато множество инвеститори не разбират привлекателността на нови икономически движения, "левите" днес може да са направилната страна на историята".