В следващия парламент на БСП ще се гледа почти толкова несериозно, колкото и на ИТН

Нещо повече: БСП става опасна за политическата система, твърди Веселин Стойнев в Дойче Веле и обяснява причините.

Една ялова кокошка се преструва, че мъти яйце. И че от него ще се излюпи ако не правителство, то поне актуализиран бюджет. За да може на задаващите се избори да навири гребен като петел.

БСП първа си заплю третия мандат и неистово се бореше да го вземе. Още на 21 юли, преди „Има такъв народ“ да се провали с първия мандат, Корнелия Нинова обяви, че партията ѝ трябва да получи третия мандат - по държавнически, а не по партийни причини.

Битката за третия мандат бе разбираема - БСП искаше да излезе от кошарата на партиите на статуквото, където останалите три протестни формации я тикаха още от края на миналогодишните протести. Въпреки че стотици социалисти, включително лидери на БСП, участваха в протестите миналата година, а партията години наред бе единствената парламентарна опозиция на ГЕРБ, останалите не искаха да ѝ признаят статута на активен борец. Те продължават да смятат, че това е една нереформирана посткомунистическа партия с тежки зависимости от миналото, включително такива, които не ѝ позволяват да заеме категорична позиция за радикална съдебна реформа и отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.

Ако БСП наистина искаше да има правителство

Ако по държавнически причини БСП наистина искаше да има правителство в 46-ия парламент, тя щеше да се откаже от третия мандат. Защото „Демократична България“ половин година преди това бе обявила червената си линия - че няма да подкрепи правителство с мандат на БСП. Най-логичен беше вариант, при който мандатът отива в най-малката формация - „Изправи се, БГ! Ние идваме“. Защото тя е по-малко мразена от "Има такъв народ" в сравнение с ДБ и е по-приемлива идеологически за социалистите.

Корнелия Нинова обаче провали тази възможност. Тя не позволи на бившата си съпартийка Мая Манолова да бъде модератор дори на едни неформални консултации между ИБГНИ, ДБ, БСП и ИТН, на които да се постигне съгласие за правителство и четирите партии да предложат на президента с чий мандат то да се реализира. Нинова завидя на Манолова, че ако не друго, поне ще блести цяла седмица под прожекторите и обяви предварителното договаряне за „противоконституционно и неестествено“, с което неглижира и дипломата си на юрист, пълен отличник от Софийския университет.

Още тогава тя се хвана за сламката „бюджет“ и поиска консултации между парламентарните партии по актуализацията му - преди дори да е получила третия мандат. А президентът, след като при това положение вече бе наясно, че правителство няма да има, даде мандата на БСП, поне за да върне жеста с обещаната предварително подкрепа за президентските избори, а и за да не загуби червени избиратели.

Сега Нинова се проваля и в намерението да блести под прожекторите, докато държи мандата и води преговори за бюджета. ДБ ѝ отказа това удоволствие, като не се яви на срещата и нарече разговорите безпредметни и начало на предизборната кампания на социалистите. Всъщност, ако следваме логиката на Нинова, нейните преговори, предназначени за съставяне на кабинет, също би следвало да са противоконституционни, след като е променено вмененото им от конституцията предназначение. И разговорите по бюджета, внесен в парламента от сегашното служебно правителство, а не от бъдещо, с мандата на БСП, не трябва ли да се водят единствено в парламентарните комисии и в пленарната зала?

Очевидно е, че поведението на БСП, наложено от лидерката ѝ Корнелия Нинова, не е продиктувано от държавническа отговорност, а от тяснопартийни сметки. Които обаче излизат криви. Нинова не можеше да осребри чека на спасител на държавата с третия мандат, защото самото му получаване бе предизвестен провал. Не можа и да го превърне в пропаганда за БСП, защото партиите от протеста или отидоха на разговори „само от приличие“, или директно отказаха да участват в театралната седянка.

Голямата вреда

Особено голяма обаче е стратегическата вреда, която Нинова нанесе на партията си и на страната. В следващия парламент на БСП ще се гледа почти толкова несериозно, колкото и на ИТН. Дори по-лошо. Ако за арогантния инфантилизъм има поне едно оправдание - непълнолетието, то възрастното лицемерие, плод на задълбочаващ се в условия на самота и изолация егоизъм, може да буди единствено съжаление.

С уклона си да води игри с нулев резултат, при които губещи са всички, БСП става опасна за политическата система и за себе си. Кредитът на доверие към този лидер у потенциалните партии-партньори изглежда вече изчерпан. Докато Нинова е начело на партията, шансовете на БСП да се върне като сериозен основен играч на политическата сцена клонят към нулата.