Европейската комисия открива наказателна процедура срещу България заради правата на „малкия човек“ – член 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който позволява длъжникът да бъде осъден по бърза процедура без възможност да се противопостави. БНР съобши новината – делото е заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците, който е в нарушение с правото на Европейския съюз (EС).

За процедурата съобщи пред БНР адвокат Десислава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“. Филипова обясни, че на 27 юли т.г. е получила уведомление за началото на процедурата в качеството си на жалбоподател.

През февруари 2014 г., като представител на НПО, тя подава жалба до ЕК, в която посочва, че чл. 417 от ГПК и принудителното изпълнение в България са в нарушение на правото на ЕС. „Което означава, че дори потребителят да не знае своите права като европейски гражданин, съдът е длъжен, когато издава изпълнителен лист, да провери дали има забранени, неравноправни клаузи в потребителските договори, независимо дали последният е възразил или не е“, обяснява Филипова.

В жалбата тя изтъква, че изпълнителните дела в България са в нарушение на задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, според която едно семейно жилище, независимо че е ипотекирано, може да бъде продадено едва след приключване на исковото съдебно дело. И то само ако съдът е установил, че с потребителския договор не се нарушават правата на кредитополучателите и другите потребители.

Тогава ЕК я уведомява, че започва проверка на законодателството ни, която ще трае около година и ако установи, че оплакванията й са основателни, ще пристъпи към процедура за наказване на България с цел отмяна на нарушаващото правото на ЕС българско законодателство.

„Сега от ЕК ми изпратиха писмо, че пристъпват към същински действия срещу България /което означава, че при извършената проверка са констатирани нарушения – бел.а./ и откриват процедура за извършено нарушение във фазата „официални контакти между Комисията и България“.

В тази фаза се разменят официални писма между евроинституцията и държавата – нарушител, като целта е доброволно държавата да преустанови нарушението, в случая да отмени чл. 417 от ГПК, и да реформира изпълнителното производство, без да се стига до налагането на глоби на България, които пак ще бъдат плащани от нашия джоб“, казва адвокатът.

Ако след приключване на тази фаза, България не промени законодателството си в защита на малкия човек срещу злоупотребяващите с техните права банки и други търговци, ЕК ще пристъпи към завеждане на дело в Съда на ЕС срещу страната ни, пояснява Филипова.