Ако съдим по изявленията на европейски политици и на медиите, полуделите британци водят страната си към катастрофа. Сякаш с Брекзит идва денят на Страшния съд.

И защо е цялата тази паника, пита  Н. Руйевич в коментара си в Дойче Веле.

Наскоро германската телевизия показа на своята публика историята на една отчаяна майка от Лондон. Жената беше сигурна, че след Брекзита ще има недостиг на медикаменти за нейната тежко болна дъщеря. Една плачеща майка във всеки случай е добро начало и, с малко талант, от историята става приличен репортаж. А той завършва с признанието, че жената щяла да напусне Острова и да заживее в ЕС.

Вярно, че Брекзитът е тема с такава тежест, че ни занимава все повече, колкото повече се приближава датата 29 март. Нито един аспект не остана неосветлен в безбройните анализи, коментари и репортажи, чиито съдържания постоянно се повтарят. След тези почти три години, през които постоянно ни занимават с Брекзита - в германските и много други европейски медии - човек остава с впечатлението, че една страна не просто напуска ЕС, а че Островът е изправен пред Армагедон.

Да попитаме по-добре един "препър"

Дали пък Великобритания няма да бъде погълната от Атлантическия океан? Защото, според цитираните по-горе "прилични репортажи", Обединеното кралство е застрашено не само от недостиг на медикаменти, а и от срив на икономиката, опустошение на лондонското Сити, изолация и унищожителна гражданска война.

В ролята на експерти влизат и тъй наречените "препъри" - хора, които се запасяват с вода, хранителни продукти и консерви за случай на катастрофа, инвазия на извънземни, апокалипсис или в случая - Брекзит. Обикновено медиите от мейнстрийма представят тези хора за откачени или в най-добрия случай за комични фигури. Сега обаче, с чукащия на вратата Брекзит, те са уважавани събеседници, чиито страхове се вземат насериозно.

При това има достатъчно индикации, че обявеният Армагедон изобщо няма да се състои: на британският трудов пазар има бум, заплатите се покачват, а безработицата е на най-ниското си ниво от 1975 година насам. И това "въпреки Брекзита", както подчертават постоянно германските медии, за да не си помисли някой случайно, че високата конюнктура се дължи именно на Брекзита.

Защо постоянно се игнорират макроикономическите показатели в случая с Великобритания, които иначе са високо ценени от медиите? Да, пазарите са "обезпокоени". Но който често слуша борсовите анализи знае, че инвеститорите са "обезпокоени" всеки ден по една или друга причина. И накрая те отново се оказват на печалба.

Няма живот без ЕС?  

Песимистичните пророчества следват една друга логика, сервирана преди всичко от Брюксел и Берлин. Който се осмели да напусне ЕС ще страда! Да, той трябва да страда! Брюксел и Берлин искат да всеят страх сред всички, които искат да взривят безпрецедентния исторически проект на помирение и тясно икономическо сътрудничество. Сплотеността в ЕС е легитимно политическо намерение. Още повече сега, когато еврокритиците и националистите са във възход във все повече страни.

Но заплахата, която уж грозяла британците, напомня на референдума за независимост на Шотландия през 2014 година или на нападките срещу каталунските сепаратисти. И за двата високо развити икономически демократични региона бяха начертани, и все още се чертаят, апокалиптични сценарии. От Брюксел казват, че ако те продължават със своето отцепничество, нямали право да останат в ЕС. И само Бог знаел, каква валута ще могат да използват след излизането си от ЕС.

Подобни наративи засилват натиска върху Лондон, въпреки че мнозинството британци - нито сред обикновените хора, нито сред депутатите в парламента - желаят хаотичен Брекзит.

Има ли добри и лоши лъжи?

Всичко това се забравя, когато британците биват представяни като саморазрушителни особняци със забележката, че през юни 2016 година масово са повярвали на приказките на поддръжниците на Брекзита. Дали сегашните апокалиптични пророчества на политици и медии са с нещо по-добри от лъжите на Найджъл Фараж?

Може би звучи наивно, но целият хаос около Брекзита ще остане в историята по-бързо, отколкото си мислим. Ламаншът няма да стане по-дълбок. И скоро Великобритания ще ни изглежда като една Норвегия или като Исландия. А обезпокоената майка ще си намери лекарства за своята болна дъщеря безпроблемно също и в Лондон.