Мартин Димитров зададе 16 въпроса, на които никой не търси отговорите във връзка с фаталната катастрофа с участието на Георги Семерджиев

Опитвам се да следя новините, свързани с катастрофата на бул. “Черни връх” и последващите събития.

Прави ми впечатление, че в значителна част от публикациите по темата информацията идва само от МВР, следствието и прокуратурата, а медиите просто ретранслират тази информация.

Това е лесната, удобна и мързелива журналистика. И често тя не вади истината на бял свят, защото е прекалено ленива, за да го направи.

Истинската, трудната, смислената и стойностната журналистика е нещо друго. Тя не е да си седиш на бюрото и да очакваш информация, тя е да търсиш информация. Тя не е задаване на предвидими въпроси, а търсене на отговори, които да съдържат истината.

Някой попита ли на Георги Семерджиев направен ли му е медицински преглед след задържането? Защото при такава зверска катастрофа, дори и да няма външни белези, има риск от вътрешни разкъсвания, наранявания и травми.

Някой попита ли този медицински преглед дава ли неопровержими, или поне сериозни доказателства, че Георги Семерджиев е участвал в катастрофата?

Някой свърза ли се с компанията, производител на автомобила (в случая това е “Volkswagen Group”)? За да разговаря с експерт, който на база опита си да каже до каква степен е възможно при така разцепена кола и двамата пътници да се разминат без драскотина? Някой свърза ли се с “NCAP” и “Euro NCAP”, за да говори също с експерт и да попита същото? Или ни е страх да не направим безплатна реклама на здравината на “Audi”, или пък да не обидим друг рекламодател?

На някоя медия хрумна ли ѝ да поръча независима експертиза? Или не ни се харчат пари?

Защо за двете момичета се говори като за “двете момичета”!? Те познавали ли са се, или не? Или просто смъртта ги е събрала? Каква е вероятността някое от тях да е пътувало в “Audi”-то?

Защо има такава диспопорция в информацията за двете момичета? Всички видяхме интервюта със съученици, приятели и състуденти на Христина. Другото момиче, Хариет, тя няма ли съученици и приятели? Разбрахме, че е била проблемно дете, и че е издирвана като свидетел, но това не дава отговори.

Някой интервюира ли колеги на Симона Радева, които да разкажат за това що за човек е била и как е живяла? Защото, когато едни хора са по цял ден заедно в една патрулка, те като братя и сестри стават — знаят много един за друг. Или медиите не са в състояние да гарантират анонимност на интервюирания?

Да, трудно е. Лесното е да поканиш психолог в студиото на климатик и той да профилира Симона. Трудното е да опиташ да се свържеш с десетки нейни колеги и да убедиш част от тях да разговарят с теб.

Лесното е да чакаш “истината” да дойде по мейла като готово за публикуване прес-съобщение. Трудно е да достигнеш до цялата истина и да запознаеш читателите, слушателите и зрителите с нея.

Работата на журналиста не е да омаловажава или възхвалява. Работата на журналиста не е да внушава.

Работата на журналиста е да се съмнява. И да намира все повече информация, която да разсейва съмненията му, или да ги затвърждава.

Работата на журналиста не е да обвинява. Нито пък му е работа да задава лесни въпроси от сорта на “Според Вас прокуратурата върши ли си добре работата по този случай?”. Не, не, не, приятелю — ако ти си вършиш работата добре и МВР, и прокуратура, и следствие, и всички институции ше бъдат принудени да си вършат работата добре. И да си я свършат. Затова му се вика “четвърта власт” и не му се вика “мисирка”.

Журналистиката е много повече от това да поканим Павел и Венци Венц за най-откровеното им интервю, където те да представят новия си хит. Или да търкаляме експерти из студиата.

Както всяка една работа, и журналистиката не е работа за всеки.

Ако някъде, в някои публикации се дават отговори на въпросите, които поне аз си задавам, дайте знак — може да съм пропуснал.

Хубаво е и да не забравяме, че всеки е невинен до доказване на противното. И в сто престъпления да си виновен, това не те прави виновен за сто и първото, докато не се докаже.

Мартин Димитров / Фейсбук