Легендите на българската музика разказват за миналото и споделят своите мисли за настоящето

Годината е 2023-та, но между четирите стени на един апартамент в София, действителността е различна. Там времето е спряло, стрелките са застинали на циферблата. Онова, което за много хора е безвъзвратно отминало е единственото настояще в този дом. В апартамента влизат братя Аргирови - идоли на естрадната сцена през социализма, легенди и днес, предава NOVA.

„Това беше времето, в което ние бяхме млади, а както всички знаем – младостта е може би една от най-хубавите части от живота на човек. За нещастие, младостта ни мина през СОЦ-а. Не съм много сигурен, че е за нещастие, защото имаше и много хубави моменти. Със смесени чувства съм тук“, казва Светослав Аргиров.

„Все още не можем да решим кога е било по-добре – когато бяхме млади и беше по времето на СОЦ-а или сега, когато сме в напреднала възраст по времето на демокрацията“, казва брат му Благовест.

За времето на социализма, през който двамата братя са идоли в очите на хиляди хора те разказват:

„Това, което си спомняме е това, което се случи при нас. То беше като сън. Ние станахме изключително популярни просто за един месец. Не можехме да ходим по улиците, навсякъде ни спираха за автографи. Това е нещо, което не мога да кажа, че не ни е харесало – напротив. Многото концерти – и в България и в Съветския съюз тогава. Опитвахме се да бъдем модерни. Всъщност, каквото можахме – направихме в областта на музиката“, споделя Благовест.

„Той каза „опитвахме се” – да, опитвахме се доколкото ни позволяваха, защото примерно не можеше да ходиш с модерна прическа – така, както младите днес ходят. Имаше комисии в радиото, които следяха текстовете на песните, трябваше да са подходящи за тогавашния строй, да няма текстове, които критикуват режима и така“, допълва Светослав.

Благовест си спомня за случай по време на „Златния Орфей“, когато са били с изрусени бретони и режисьорът е отказал да ги снима, преди да „оправят“ косите си. Той казва, че такива неща сега предизвикват у него умиление и смях.

„Младите хора не могат да си представят, че това е истина. Даже аз съм разправял на някои мой млади колеги, те казват: „Ама сериозно ли говориш?” Ами сериозно! Така си беше“, казва Светослав.

Благовест Аргиров смята, че тогава взаимоотношенията между хората са били по-истински, а сега всичко е много комерсиално. Всяко време си има своите положителни и отрицателни черти, допълва той.

Светослав казва: „Искам да кажа едно нещо – не се оплакваме. Нямаме право да се оплакваме, защото ние тогава бяхме на върха.“

Благовест споделя, че телефоните от преди години предизвикват умиление в него. Той си спомня различни случки: „На Светослав много-много не му се свиреше, а майка ни постоянно ни проверяваше по телефона, обажда се, а примерно той излязъл някъде.“

„Аз излизах долу, играех футбол с момчетата в махалата, докато Благо свиреше на чело цял ден“, допълва Светослав.

„И майка ми вика: „Брат ти как е, свири ли? Тука ли е?”, викам: „Да, тука е.”, „Дай ми го да го чуя!” И аз уж, разхождам се така една-две минути, идвам и със същия глас – тя не може да познае кой е Благовест и кой е Светослав: „Да, мамо.” „Как си, добре ли си, свириш ли?”, „Свиря мамо!”, продължава разказа си Благовест. Светослав допълва: „Какво свириш?” „E, как какво? Етюди.”

Благовест си спомня, че не са можели да ги разпознаят по телефона и това много им е помагало.

На въпроса дали според тях има хора, които така и не направиха крачката от едното време в другото време, те отговарят:

„Аз мисля, че има такива хора. За тях е много трудно да се приспособят към новите условия и те предпочитат да си живеят по стария начин, но не са в крак с времето“, казва Благовест.

„На мен лично това, че всичко вече е толкова комерсиално не ми харесва. Защо? Защото за изкуството, когато всичко е толкова комерсиално не е добре. Не е добре“, споделя Светослав. Той добавя, че в миналото артистите е трябвало да се съобразяват с порядките, които е налагала БКП, а сега – с изискванията наложени от спонсорите.

„Има някои неща, които са определено разлика. Сега може да си купиш последователи, може да си купиш хора, които са гледали твоята песен. Тогава нямаше такива работи, всичко беше по-искрено“, споделя Благовест.

Светослав допълва: „Точно заради това много от нашите колеги живеят или живяха в бедност и си умряха в бедност, защото те просто не можаха да се приспособят към този комерсиален свят, който изведнъж нахлу в България.“

За детската стая Благовест споделя, че в нея има много неща, които му напомнят за едно време, сред които са колелото „Балкан“, което всеки е мечтаел да има, след това JVC и грамофона „Респром. Той си спомня, че техен братовчед, който е имал право да посещава Западен Белин им е донасял плочи.

Светослав си спомня как майка им и баща им са купили и прочутия ВЕФ.

За това как върви времето в България двамата братя споделят:

„Ние вървим напред, но много бавно и мъчително. Нещата се случват тук, в България, най-бавно от целия соцлагер. Заради това сме и може би най-бедната държава в ЕС, но вървят – променена е България“, смята Благовест.

Светослав е на мнение, че най-големият минус за България е отношението към старите, възрастните хора. „Жена ми е норвежка и сме си говорили с нея много по този въпрос. Тя казва: „За една държава е много важно отношението и към възрастните хора, към тези, които са построили тази държава”, допълва той.

За изкуството днес те споделят:

„За да бъдем честни – не всичко ни харесва, но такова е времето. Нещата са се променили. Не може нещата, които се правят в областта на изкуството да бъдат харесвани от всички“, казва Благовест. Той смята, че в момента шоубизнесът е поставен на професионални основи – има компании, които държат целия пазар и ако работиш с тях те пускат по радиото и телевизията, ако не работиш с тях – просто не те пускат.

„Имах един случай, даже не един, много хора ни питат: „Абе сега няма такива певци като едно време”. Аз казвам: „Не е така, защото ти харесваш певците от нашето поколение, но младите харесват певците от това поколение”, разказва Светослав.

Благовест смята, че всяко поколение си има своите идоли, а Светослав добавя, че всяко поколение има и своите идоли и своето изкуство.

Благовест разказва, че са издали книга и диск, направили са нова песен с Тони Димитрова, която е оглавила всички класации, а на концертите хората я пеят заедно с тях, въпреки че е издадена само преди три месеца. Той споделя, че непознати хората го спират по улиците и му казват, че харесват песента. Не е лесно човек да постигне такова нещо, това ни прави много горди, добавя той.

Благовест разказва и за емблематичния телевизор от тяхното време – „Велико Търново“. За него си спомня, че е било трудно да се закупи, а и в онези години е било много трудно да се намери цветен телевизор.

„Ние сме едни щастливи хора със Светослав, имахме невероятен шанс, защото на този свят, за да станеш популярен, трябва да имаш и много шанс. Разбира се и много труд, но без шанс нищо не става – шанс и късмет“, казва Благовест Аргиров.

„Моят урок е, че всяко време си има своите положителни и отрицателни страни и за наше щастие ние бяхме и при социализма и сега“, споделя Светослав Аргиров.