Брат и сестра се срещнаха за първи път в живота си близо три десетилетия след раждането си.

Разказваме историята на Зоя и Жефроа, които доскоро дори не подозираха за нишката, която ги свързва.

Снимка: btvnovinite.bg

Тя е Зоя Чавдарова. Родена с увреждане през 1991 г. във Велинград. Израства в дом за деца, лишени от родителски грижи, в Луковит. Живее във Варна, където тренира тенис и сега се бори за квота за параолимпийските игри.

Снимка: btvnovinite.bg

Той е Жефроа Деана. Роден през 1994 г. също във Велинград. След раждането си е изпратен в дом във Ветрен, където е осиновен от френско семейство. Израства в Нанси, дипломира се като магистър по икономика в Париж. Владее три езика, живял и работил в Лондон и Германия.

Те са брат и сестра, които до преди няколко месеца дори не подозират за съществуването на другия. А сега желаят само едно – никога повече да не се разделят.

Снимка: btvnovinite.bg

"В момента, в който я открих във „Фейсбук“ и видях снимката й, аз я обикнах. Изпитах много топло чувство. Сега с всеки изминал ден, аз все повече и повече я обичам", споделя Жефроа Деана, предава bTV.

Снимка: btvnovinite.bg

"За теб и за мен това наистина е нов живот, който започва сега", казва той на сестра си.

Историята започва преди месеци, когато Жефроа се сдобива със стари документи за българския си произход и стъпка по стъпка нарежда пъзела. Среща се с биологичната си майка, от която разбира, че има по-голяма сестра. След това открива свой братовчед в Германия, който пък му помага да я намери.

Снимка: btvnovinite.bg

Първоначално Зоя смята, че опитват да я измамят. Дори изпратените ѝ документи не успяват да я убедят.

"Праща ми снимка и аз викам "Това ми е брат, аааа не си приличаме". Ами на тази снимка, която ми прати, въобще не си приличахме. И ми казва, ако искаш ще говориш с него. Викам "Няма проблеми". "Здравей", му викам, "казват, че си ми брат". И той: "Дааа", един щастлив. Аз съм в шок, едвам не припаднах от количката. И той вика: "Може ли да се видим?". Казвам: "Може, ама те пращам на хотел и ДНК правим", разказва Зоя.

Снимка: btvnovinite.bg

Двамата се срещат за първи път на автогарата във Варна.

"Слиза той от автобуса и само така прави - "Ей, систър", и ме прегръща. И аз гледам го, гледам го и викам "Ааа, сега приличаш на мен, явно си ми брат", разказва Зоя.

Жефроа напредва изключително бързо с българския. А преди дни среща за първи път Зоя с биологичната им майка, която живее в крайна нищета във Велинград.

"Щастлива съм, че го познавам него, щастлива съм, че много добро семейство са го отгледали, възпитали. Но аз съм щастлива, че съм била в дома в Луковит, защото оня ден бях във Велинград и си давам сметка, че ако не е институцията, аз не знам какво щеше да стане с мен, как щеше да протече моя живот. И само си казах "Благодаря на Господ", че аз съм изкарала късмет и ми е направил услуга аз да живея в Луковит", казва Зоя.

Снимка: btvnovinite.bg

Въпреки че Зоя тренира усилено за предстоящите квалификации за параолимпиадата в Токио, двамата използват всяка възможност за да трупат общи спомени, емоции и преживявания.

"Не съжалявам за пропуснатите години, защото не може да съжаляваш за нещо, което не си знаел, че съществува. Но в момента, в който разбрах, че имам сестра, всичко за мен тотално се промени. Сега просто искам да прекарвам колкото се може повече време с нея и да не се разделяме до края на живота ни", казва Жефроа.

До дни Жефроа се прибира във Франция, но скоро двамата отново ще бъдат заедно.

"Сега мечтая сестра ми да се класира за параолимпийските игри в Токио. Аз със сигурност ще бъда с нея и ще я подкрепям от трибуните", споделя Жефроа.

Зоя вярва, че присъствието му ще ѝ помогне в постигането на целта. Тя признава, че никога не е била самотна, защото се радва на много приятели, но вече има и семейство.