Планински, пешеходен, велосипеден и круизен туризъм, наблюдение на птици и риболов - това са част от развлеченията, които предлага живописният пролом на река Дунав Железни врата, намиращ се на границата между Румъния и Сърбия, на около час и половина път с кола от ГКПП "Дунав мост 2" при Видин.

Интересът на туристите към района се засилва и от изваяния в скалите образ на последния владетел на даките Децебал, както и от вдигащите адреналина моторни лодки за разходки. 

Екскурзоводът и планински водач от Русе Михаил Михов разказва за БТА, че началото на живописния пролом е от град Турну Северин. В тамошния музей могат да се видят стари основи от първия мост над река Дунав в района - Траяновия мост, построен през 105 г. сл. Хр. с цел преминаване на римските легиони във вътрешността на тогавашна Дакия. 

Може да бъде посетен и музеят, прикрепен към хидротехническото съоръжение "Железни врата-1", където се слиза пет нива от входа към турбините на водно-електрическата централа. 

"От Турну Северин пътят навлиза все повече във високите планини и скоро достига до малкия град Оршова. Още по-навътре, където са най-тесните места на реката, т. нар. Казани - "Малък" и "Голям", и в последващите малки населени места усещането е, че сте в курорт - множество къщи за гости и малки хотели на самия бряг на Дунава, понтони, кафенета над водата, лодки, рибари. Широкото място между Големите и Малките Казани прилича не на река, а на езеро, побрано в гърлото на вулкан. Село Дъбова пък е накацало по склоновете на планината", обяснява екскурзоводът, който е член и на туристическото дружество "Приста" в Русе. 

Една от атрактивните забележителности на района е барелефът на Децебал - последният владетел на даките, преди завладяването им от римляните през 2 в. сл. Хр.. Изображението на древния владетел е издълбано в скалите над страничен ръкав на Дунава. Барелефът е с височина 55 метра и е широк 25 метра, като това е най-високата каменна скулптура в Европа.

Тръгването е плавно, но след това носът на плавателния съд препречва погледа, като адреналинът се покачва с по-високата скорост на движение по вода. След известно време моторът отново пърпори леко - пред входа на пещерата Поникова. Там Новаческу обяснява, че името Малки и Големи Казани идва отпреди изграждането на хидровъзела "Железни врата-1". Тогава нивото на Дунава било много по-ниско. По тази причина се образували водовъртежи във въпросните зони, а възрастните хора възприемали шума от завихрянията като от клокочещ казан. 

Капитанът поема бавен курс към входа на пещерата, за да може пасажерите да надникнат любопитно в нея. Той обяснява, че е дълга 1660 метра, а двайсетина от тях са по вода и може с тесен плавателен съд да се стигне до намиращия се вътре бряг. По-големите авантюристи, които имат необходимата подготовка и екипировка, могат да изминат цялото разстояние от над 1,5 километра. Собственикът на плавателния съд казва, че обикновено туристите предпочитали да влизат по суша в пещерата, а долу при реката да ги чака лодка, която да ги върне обратно на брега.