Недостигът на лекарства ще става все по-голям.

Проблемът се задълбочава и той не е само у нас, а и в световен мащаб.

Това каза в интервю за БГНЕС изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Боряна Маринкова.

„Причините за липсата на много лекарства са многофакторни, водещата от които е производствената компонента. Наблюдава се свръхконцентрация на производствените мощности в определени заводи, които произвеждат суровини за повечето от лекарствата, които пациентите потребяват. Проблемът е в умението субстанциите да бъдат произведени в достатъчно количество и навреме“, заяви тя и добави, че логистиката и правилното разпределение на медикаментите също играят важна роля за задълбочаването на кризата с лекарства.

Предстоящият Брекзит също ще усложни ситуацията.

„Много от лекарствените компании, които са регистрирани и работят на територията на Великобритания в момента търсят къде да изнесат производствените бази. Пререгистрират се. Ще се стигне до регулаторни причини за недостига на лекарства, защото всяко едно от тях ще трябва да се пререгистрира, ще му се променя опаковката, ще се превежда листовката. Това са дълги процеси, през което всяко лекарство ще трябва да премине“, обясни Маринкова.

Наред с всичко това България е малък пазар и попада в периферията на доставки.

„И когато обемите са застрашени първо се спират доставките за най-малките пазари и се оставя за най-важните и приоритетни държави. Не е за подценяване и фактът, че нашият пазар не е особено гостоприемен, както и, че цените на лекарствата се определят от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти и се стига до случаи, в които производството на едно лекарство е 2 лв., но то се продава в аптеката за 1.80“, добави още тя и допълни, че това е станало причина миналата година една от големите фармацевтични компании у нас да спре производството на 20 лекарства.

БГНЕС е сигнализирала организацията, че от няколко месеца в аптечната мрежа не може да се намери лекарството „Глюкобай“, което се приема от хора, страдащи от диабет. Маринкова потвърди липсата му и каза, че причината затова е производствено затруднение, което се очаква през септември да бъде преодоляно и от тогава медикаментът да се появи в аптеките у нас.

По отношение на другия ни сигнал за липсващото лекарство „Креон“, тя заяви, че изкуствено е било създадено напрежение и то е налично в мрежата, но го няма във всяка аптека.

„При липса на медикамент, пациентите нека потърсят лекуващия ги лекар, за да се намери заместваща терапия. Случаите, в които това не е възможно да се направи са рядкост“, отсече Маринкова.

Според нея паралелната дистрибуция е едно от решенията в борбата с недостига на лекарства и тя дава достъп на българските пациенти до 500 млн. пазар. Към момента обаче, за да се внесе едно лекарство отвън, то трябва да е регистрирано у нас. Голяма част от липсващите лекарства у нас се оказват дерегистрирани. По тази причина през 2018 г. са изтеглени над 300 медикамента от пазара.

„По данни на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти и Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2017 г. дерегистрираните лекарства са 1512, над 300 са за 2018 г. През 2017 г. 327 са дерегистрираните като нито едно не е с проблем в лекарствената безопасност, а заради неизгодни условия за вносителите“, изнася Маринкова тревожната статистика и посочва, че 22% от близо 580 от постъпилите сигнали в платформата им за липсващи лекарства е именно за такива лекарства, които вече ги няма в аптечната мрежа, но хората продължават да ги търсят.

Тя е убедена, че са необходими законодателни промени, които да позволят дерегистрираните лекарства да бъдат обект на паралелен внос.

„Ние искаме такива лекарства, които имат доказана терапевтична ефективност и са търсени от хората да могат да бъдат обект на внос от паралелните дистрибутори. Във връзка с това предлагаме промени в Закона за лекарствата, защото именно заради тях пациентите се превръщат в аптечни туристи на територията на Европа и извън ЕС“, мотивира се Маринкова и добавя, че искат промяна и по отношение на срокът за паралелен внос и той да бъде намален от 45 дни на три седмици.

Изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства обясни ползите от паралелния внос.

„Паралелната дистрибуция функционира на територията на Европейския съюз. Подчинява се на философията за свободно движение на хора, стоки и услуги. Има един допълнителен канал за дистрибуция, чрез който едно лекарство, произведено в една и съща фабрика може да бъде доставено в една държава от два независими доставчика – официалното представителство на компанията, а другият паралелен дистрибутор. По този начин паралелната дистрибуция конкурира представителя на съответното лекарство, доставяйки същия продукт със същото качество. По този начин и двете страни влизат в конкуренция, от която печели пациентът, обществената система, здравната каса и др“, посочи Маринкова предимствата на паралелната дистрибуция.