От какъв зор Бойко Борисов изтича при турския президент Реджеп Ердоган на 3 юли - седмица преди парламентарните избори в България?

Ако съдим по изявлението му, пуснато на личната му страница във Фейсбук, имал остра потребност да благодари, че преди години Турция не пуснала на талази мигранти през нашата граница, пише Светослав Терзиев във вестник Сега. Заедно с това си изпроси благодарност, че удължил през България газопровода "Турски поток" (демек, "Балкански поток"). Но каква връзка има това с предизборната обстановка у нас през последните дни?

Отговора трябва да търсим не в думите, а в картинката

Под съобщение във Фейсбук, което се състои от три думи: "Мир, сигурност и добросъседство!", Борисов е пуснал непредпазливо една красноречива снимка: двамата с Ердоган са застанали пред празен стол. Един за двама - какво означава това? Ориенталската протоколна символика е неразбираема за европейците, докато не намерят ключ за разкодирането й. За късмет Ердоган ни го даде точно преди два месеца, когато на 6 април приготви два стола за трима. След официалната снимка той и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се настаниха, а председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен остана да стърчи, докато не си потърси място на близък диван. Брюкселската госпожа се почувства унизена.

Въпреки топлите си думи към "моя добър приятел и брат Бойко" Ердоган не прояви към него уважение да го сложи да седи редом до себе си. Вместо да се засегне, Борисов през цялото време се кланяше като руска кукла-неваляшка, изразявайки благодарност. Вярно е, че по протокол единият е държавен глава, а другият вече няма официален пост, но подчертаването на тази разлика само показва, че целта на визитата е била не да се укрепват отношенията между двете държави, а Борисов да си свърши своя работа.

Някои заподозряха, че настоявал Ердоган да убеди част от българските изселници в Турция да гласуват за ГЕРБ вместо за ДПС. Месец преди него (5 юни) на килимчето пред турския президент се яви председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Но той водеше делегация и явно изпълняваше партийно поръчение, докато Борисов се представи сам. След приветствието си до конференцията на ДПС през декември 2020 г., което се случи за първи път, едва ли Ердоган щеше да се изметне и да призове турците да гласуват за друга партия в България. Неслучайно Карадайъ бе толкова вдъхновен от разговора си с него, че нарече Турция своя (пра)Родина.

Борисов не би могъл да очаква подобно нещо. Несъмнено той е наясно, че визитата при Ердоган не само няма да му донесе турски гласове, но и ще отблъсне български, защото в България не можеш да трупаш популярност чрез метани към Турция. Явно обяснението не може да се търси нито в национален, нито в партиен план, а в строго личен. Борисов е отишъл при Ердоган, за да му иска нещо за себе си, като му напомни колко услуги му е правил, докато е бил премиер на България. 

Турският президент му призна старанието, например, за мигрантската сделка с Брюксел, от която Анкара получи 6 млрд. евро: "Тази политика я реализирахме с моя добър приятел и брат Бойко. Взаимоотношенията ни бяха в добро състояние. И г-н Борисов представи реалността за миграцията пред ЕС. Нашите граници ще продължат да бъдат така пазени". Борисов не се стесняваше да се държи в Брюксел като емисар на Ердоган, а в България се представяше за изкусен държавник, чиято лична заслуга е отклоняването на миграционния поток от българската граница. Истината е, че Ердоган спазари мигрантите за милиарди евро, към които ще добави през есента още 3,5 млрд. Той пощади България от мигрантския натиск не от благодарност към "брат Бойко", а за да не затвори единствения си сухоземен път към Европа. Навремето почетният председател на ДПС Ахмед Доган твърдеше, че пътят на България минава през Босфора, но Ердоган показа, че пътят на Турция минава през България. Нищо ново - османците също са следвали този маршрут в напъна си да пробият до Централна Европа, докато не били спрени два пъти пред Виена.

В триъгълника Ердоган-Борисов-избори

тъпият ъгъл е по средата. Жалката предизборна кампания на ГЕРБ е показател, че тази еднолична партия си отива, както се случи и с други подобни - например, с НДСВ. Лидерът е принуден да си търси свой път, защото партията не може да му служи за опора. Като се има предвид колко разкрития за злоупотреби с държавни пари излязоха само за месец-два месеца след падането й от власт, може да се очаква, че Борисов не се надява повече не само на политическо бъдеще, но и на свободно гражданско настояще. Въпреки глухата съпротива на прокуратурата ще бъде питан отново и отново за милионите в чекмеджето и за милиардите в приятелски фирми. Неговият политически път свърши и както сам е прогнозирал, предстои му път на обвиняем и подсъдим. Освен ако не направи крачка извън България.

За целта му е необходим закрилник отвън, на когото да напомни с поклони, че му дължи услуга. Ердоган би могъл да го подслони (Борисов вероятно ще си поеме сметката), но между България и Турция съществува от 1979 г. споразумение за правна помощ. Ако започне криминално разследване срещу бившия премиер, Анкара ще трябва да го предаде по искане на българския съд. В чл. 15 на споразумението се казва: "Допуска се предаване за деяния, които съгласно законите на двете договарящи се страни се наказват с лишаване от свобода или с мярка за сигурност, свързани с лишаване от свобода с минимум не по-малко от една година или с по-тежко наказание." За крупни далавери наказателните закони и в двете държави предвиждат по-тежки наказания. 

Следователно Борисов би се чувствал в безопасност в Турция, само ако не бъде преследван като криминално лице. В споразумението пише, че "не се допуска предаване, ако престъплението е политическо или е свързано с политическо престъпление". Но да се представи за политически беглец би било пресилено. Когато самият той предаде през 2016 г. на Ердоган неговия политически опонент Абдула Бююк, си затвори очите, че става дума за лице, преследвано по политически причини, и прие турското обвинение, че е замесен в преврат. Очевидно на Борисов не му отива да се прави на политемигрант.

Остава му само една възможност:

В чл. 16 ал.3 на същото споразумение за правна помощ се казва, че "не се допуска предаване, ако лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща се страна". За каквито и криминални деяния да бъде търсен в България бившият премиер, Турция би отказала да го предаде, ако стане турски гражданин. Нищо чудно Борисов да вижда такова спасение, подсказано му от лидера на ДПС: Да признае Турция за своя родина и да мине под нейната протекция.