Само пет дни. Толкова има на разположение бившият премиер, за да се опита да събере сили и да се яви на най-важните избори в живота си

И най-вече ЗА живота си.

Няма време за флирт с нови избиратели. Борисов ще трябва да заложи на трите си най-успешни тактики – купуване на гласове, организиране на корпоративния вот и опаковане на твърдия електорат. За трудностите, които ще изпита при първото и второто няма да ви говоря сега - много е писано по темата.

По-интересно е как Борисов се опитва да стегне редиците на своите предани, вярващи в него избиратели. Всъщност този „твърд“ електорат е пределно пухкав. Типичният сигурен гласоподавател на ГЕРБ е гласовита пенсионерка от малък град, облечена в поизпъната от домашното обездвижване пасторална рокля. Може да я видите как носи шапка с периферия, защото е дама, живееща в демократична държава. Сигурно забравя това-онова, но прекрасно помни как преди трийсет години лично, с двете си ръце, е гонила комунистите. Всъщност и тогава, и сега, го прави по един и същ начин – псувайки пред телевизора. Но тази жена вярва силно. В миналото си, в себе си. И в бог. Вкопчила се е във вярата, защото е на възраст, когато човек започва да си прави равносметки. Да се страхува не толкова от това какво ще прави в отвъдното, колкото от това какво е правил на този свят до този момент. Да вярва, че ще си тръгне нагоре със светло лице и ще остане в добрите спомени на хората. Вярата е упование в добрия изход.

Боорисов, обаче, няма скрупули. Той знае как да използва тази логична човешка слабост на твърдия си електорат. Затова от години инвестира във вярата. Обикаля църкви и манастири, прегръща митрополити, раздава спешни помощи. Хвали се как е вдигал храмове, но всъщност основната финансова инжекция, която е давал към църквата, е за благосъстоянието на някои духовници. За последните три години субсидиите към православната църква са се вдигнали почти тройно. Тези пари отиват основно за месечни възнаграждения. Често за литургии и работа в енории, които дори не биват осъществявани от облагодетелстваните свещеници. Другата внушителна част от раздаваните от бившия министерски съвет крупни суми са за „покриване на спешни нужди“ – тоест почти безотчетни пари, отпускани набързо и под расото на един господ знае какви намерения.

Онзи ден Борисов съвсем открито и безочливо призова чиновниците в черно да се надигнат в негова подкрепа. Висшите духовници послушно подскочиха, като един. Дежурните по ръкопляскане митрополити ги знаем - варненският Йоан, ловчанският Гавриил, пловдивският Николай. Вчера до тях се нареди и старозагорският Киприан, който възкликна, че „Благочестивият държавник крепи вярата православна“ и миропомаза за пореден път бившия премиер, който бил вдигнал с ръцете си Шипченския манастир. Но публичните прояви на зависимост са само фасадата. Още по-страховита е греховната партизанщина, която е обсебила църквата. Свещеници биват мотивирани да участват в партийни сбирки, да благославят партийни начинания и дори да говорят с миряните, че без ГЕРБ църквите ще рухнат.

Аз не съм най-набожният човек наоколо. Но вярвам, че църквата е важна институция, защото тя може да възпитава искрени и ценни добродетели, от които имат нужда всички, без значение колко вярват в бог, отвъдното или дявола.

За съжаление Българската Православна Църква е абсолютно копие на България – прогнила, объркана, корумпирана, повредена институция, съществуваща в скрита зависимост към нечисти интереси. Българските висши духовници от години се кланят все по-малко на бог и все повече на партийни велможи и чужди господари, най-често руски. Бялата брада и черното расо са удобна фасада, която се санира лесно. Тази строга на вид богоугодност всъщност прикрива доста порочни неща - дребнавата лакомия, излишествата и нечестивите житиета на едни духовници, които отдавна са забравили, че основната им роля е да бъдат водачи на хората. А не стадо за послушно угояване.

Радослав Бимбалов