Смисълът от тази забрана е да се защитава държавния суверенитет

В Народното събрание беше внесен законопроект за изменение на Конституцията на Република България.

Въпреки нулевите шансове за постигане на необходимото конституционно мнозинство за приемането му, поне в настоящето 46-то НС, значимостта на темата налага някои кратки конституционни бележки. Вносителите от партия “Има такъв народ" предлагат да отпадне ограничението лица с двойно гражданство да бъдат народни представители, министри, президент и вицепрезидент, пише юристът и бивш депутат Борислав Цеков в коментар за вестник Труд.

В пестеливите мотиви към този конституционен законопроект в общи линии се изтъкват два аргумента. Първият е, че в изборите за членове на Европейския парламент и за местни органи на властта е допустимо да се кандидатират лица с двойно гражданство и такава била уредбата “в повечето държави-членки на Европейския съюз". Вторият е, че според вносителите това ограничение е въведено за първи път с Конституцията от юли 1991 г. при това – пак според тях – без дебати при второто гласуване”.

Тези мотиви се неоснователни и частично неверни.

Развитието на националните конституционни и законодателни традиции относно двойното гражданство винаги се основава на историческите и национални специфики. Например, след Втората световна война и най-вече след процеса на деколониализация има обща тенденция към допускане на двойното гражданство в повечето държави от Европа и Америка. Това се отнася особено за отношенията в бившите колониални империи, където двойното гражданство се ползва като инструмент за запазване чувството за общност у освободените народи с някогашната метрополия. Най-често, това се урежда на договорна основа, както е между Обединеното кралство и страните от Британската общност, между Франция и Канада или Испания и държавите от Южна и Латинска Америка. Наред с това повишената мобилност в резултат от глобализацията прави двойното гражданство често явление за големите държави, създадени от притока на имигранти – САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия.

Трябва да се знае обаче, че всяка държава разглежда “двойния" гражданин само като собствен гражданин по отношение на неговите права и задължения. Това може да доведе и до т.нар. конфликт на лоялности.

Христоматиен е примерът за такъв конфликт с американския гражданин Томоя Кавакита, който е бил и японски поданик. По време на войната е в Япония и работи по охраната на американските военнопленници. След войната се прибира в САЩ, където е осъден за държавна измяна. Затова след войната в Япония забраняват двойното гражданство. Има и други такива държави, сред които Израел, Китай напълно изключват двойното гражданство и при натурализация изискват отказ от другото гражданство, стига такъв отказ да е допустим от националния закон на другата държава. Германия допуска двойно гражданство при положение, че другото гражданство е на държава от ЕС или Швейцария, а за всички останали се изисква специално разрешение. В Австрия, двойно гражданство е допустимо само, ако е по рождение, иначе също се изисква специално разрешение. И прочие.

Съвсем друг обаче е въпросът с допускането на лица с двойно гражданство до заемане на висши държавни длъжности. Много държави, сред които и България, изрично забраняват на лица с друго гражданство да се кандидатират за парламента или в президентски избори. В САЩ президент може да е само американски гражданин по рождение. Тед Круз беше принуден да получи сертификат от Канада, че вече не е канадски гражданин. В Австралия е забранено лица с двойно гражданство да са членове на федералния парламент. Преди години там избухна голям скандал с укрито двойно гражданство и няколко депутати подадоха оставка. В някои държави наистина няма пречка такива лица да заемат публични постове – например в Канада, Нидерландия и Дания. Но в повечето има – било в конституционната уредба, било в законодателството за изборите или гражданството, или в съдебната практика.

Не е вярно твърдението, че в България тази забрана е въведена с действащата конституция. Заради двойно гражданство през 1880 г. е касиран изборът на Димитър Греков и на известния български филантроп и дарител за създаването на Софийския университет - Евлоги Георгиев. Парламентарните дебати по този въпрос са изключително интересни от гледище на разбирането на нашите предци за смисъла от самостоятелна и суверенна българска държавност.

Не е вярно също, че действащата конституционна норма била приета “без дебати". Голямата част от дебатите по всяка запетайка на Конституцията – експертни и политически – са проведени в Конституционната комисия под председателството на Гиньо Ганев. И в пленарната зала текстовете, по които имаше консенсус, са гласувани практически без дебати, вкл. разглежданата забрана за двойно гражданство.

Смисълът от тази забрана трябва да бъде разбран в дълбочина. С нея не се нарушават права, не се ерозира всеобщото избирателно право, а се защитава надмощен обществен интерес - държавният суверенитет. Конституционният съд изтъква, че осъществяването на публична власт е достатъчен критерий за въвеждане на квалификации за пасивното избирателно право като липсата на друго гражданство у кандидатите за народни представители, министри, президент и вицепрезидент (вж. Решение на КС N 15 по к.д. N 21 от 1995 г.).

Общественият интерес налага при осъществяване на публичната власт от посочените висши конституционни органи и длъжности, да бъде надлежно олицетворен и защитен държавния суверенитет, националната сигурност, териториалната цялост и единството на българската нация. Забраната лица с второ гражданство да заемат такива постове е продукт на нашата национална специфика, формирана в сложни и често конфликтни геополитически и регионални условия.

Историческата натовареност на отношенията с Османската империя изключва самата мисъл поданик на султана, а по-сетне гражданин на Република Турция, който има и българско гражданство, да бъде член на парламента и правителството на България или пък държавен глава.

В днешно време, когато имаме цяла една държава – Северна Македония, изградена върху тоталното отричане и фалшифициране на българската история и идентичност. Можем ли да допуснем лице, което има и македонско гражданство да определя съдбините на България?

Приемането на гражданство на друга държава е личен житейски избор, в който няма нищо укоримо. Но с този избор, освен индивидуалните ползи идват и ограничения, които произтичат от обществения и държавен интерес – когато си установил правно-политическата връзка, каквато съставлява гражданството, с друга държава, станал си носител на правата, задълженията и лоялността към законодателството и институциите на чужда държава, в която живееш, то не следва да бъдеш допускан до “Светая светих" на политическото представителство и осъществяването на публичната власт в държавата, която си напуснал.

Можеш да допринасяш за Родината си по много други начини, ако желаеш това, а не непременно като депутат, министър, президент или вицепрезидент. Затова - не пипайте Конституцията!