Актьорът е най-новото лице в трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов”

Актьорът Борислав Апостолов е най-новото лице в трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов”. Вече играе в спектаклите „Епопея на забравените”, „Балкански синдром”, „Духът на поета”, започна и в репетициите на „Опит за летене”. Роден е през 1999 година в Русе и завършва Математическа гимназия „Баба Тонка”. Следва в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов, информират от пресцентъра на русенския театър.

Началото

„Като малък много имитирах бабите си, как вървят, как носят някакви предмети, как работят. Те много се забавляваха от моето творчество и постоянно ме караха да го правя”, спомня си Борислав Апостолов. Когато постъпва в пети клас в МГ „Баба Тонка” първият му досег със сцената е в ученическа постановка, която пресъздава тримата глупаци от анимацията на Доньо Донев. „Решението беше тримата да сме различни на ръст. Учителката ми по български език тогава – Весела Николова се застъпи за мен, а и бях един от най-ниските в класа. Взе че ми хареса и в пети клас след концерта заявих гордо на родителите си „Аз ще ставам актьор!“ И те се навиха", разказва Борислав.

НАТФИЗ

Окончателно решението да стане актьор идва в осми клас, след като една негова съученичка се записва в трупата на Венцислав Петков. В единайсти попада в театър „Пирон“. После идва кандидатстването в НАТФИЗ специалност „Драма”, като не успява от първия път, защото го късат на втори кръг. „Кръгът приключва и аз усещам, че съм скъсан и отивам на „Стената на плача” заедно с Ростислав Панков и започваме да търсим имената си. Виждайки, че съм скъсан, имах чувството че не се зарадва на собствения си успех. Тогава за първи път си купих тютюн и пропуших”, споделя Борислав Апостолов.

И продължава: „Не всичко беше свършило обаче. Имах възможност да кандидатствам „Театрална продукция“, ако искам, защото бях издържал първия кръг. Това беше за първа година и много се зачудих, но влязох и учих една година в тази специалност. Това ми беше от полза за да се ориентирам към преподаватели, отзиви и коментари за тях и реших, че искам да съм при проф. Атанас Атанасов. На втората година кандидатствах отново и нещата се случиха. От него съм запомнил много, но още първия ден ни каза, че той актьори няма да ни направи, а в театъра ще се научим на актьорство. Театърът е най-добрият учител. Мисля, че съм взел много от него, пък и той много даваше. Освен проф. Атанас Атанасов ни преподаваше Антон Угринов, Мартин Каров и Веселин Петров. С тях работихме по три различни писти и затова имахме по два актьорски изпита. Натоварващо си беше, но си заслужаваше”.

Как се цепят дърва

Втори курс напрежението расте и решава да напусне НАТФИЗ. „Колеги си отидоха, разделих се с приятелката ми и началото на втория семестър попаднах в тотална дупка. Реагирах емоционално, а родителите ми, които винаги ме подкрепяха, се опитваха да ме разубедят. Просто имах нужда да избягам”, разказва Борислав. Тогава чува една история за актьора Димитър Живков, как за няколко дни отишъл сам в планината на палатка, премислил всичко, а после се върнал нов човек.

„Отидох на село и започнах да цепя дърва, да си изкарам бесовете. Толкова здраво блъсках и удрях, че брадвата се счупи. Баба ми намери друга от съседката. Почвам аз цепя и викам, цепя и викам, направо крещя, като обладан от демони. И втората брадва се счупи. Отивам на магазина за дръжка, дървото се оказва с чеп, а това им е слабото място, хайде пак обратно. Магазинът затваря, а продавачката казва „Спокойно, избери си най-доброто, ще почакам колкото трябва.“ Избрах си аз, довърших работата с дървата и се прибрах. Поне имах история за разказване, както и мотив „Аз мога!“ за да завърша втори курс."

Обратно в Русе

„Още докато следвах исках много да бъда в Русенския театър. Минус в обучението в НАТФИЗ е, че не те учат как да се продаваш. На финала на обучението си писах на много директори на театри в страната. Писах и на директора на театъра в Русе Боян Иванов, който ми съобщи за кастинга на „Странна случка с куче през нощта“ и аз си казах супер, но като премислих реших, че не съм точния типаж на момче-аутист, който се търси. Но все пак се избръснах и отидох”, споделя Апостолов.

Не печели, но му се отваря възможност да отиде в театъра в Търговище, отивайки на кастинг във Варна за попълване на трупата. „Отивам два-три дни по-рано да усетя море, морски въздух и въобще атмосферата. В същия момент ми се обаждат от Търговище за роля и съответно щат. Е, приех в Търговище, като се отказах от Варна, но пък се оказа, че е малко късно и при разпределението до януари няма да имам друга роля. Отново обаждане, този път от Русе. Предложенията са „Епопея на забравените“, „Балкански синдром“ и „Духът на поета“. „Ура!“ си казах и поех към Русенския театър”.

Дебютът

„Лично за себе си смятам за дебют „Духът на поета“, тъй като това е ролята, в която съм от началото на репетициите”, споделя Борислав. „Иска ми се да съм актьор, който може да изиграе много и различни роли. Усещам, че съм драматичен, но пък за сега повече играя в комедии, изключвайки „Духът на поета“. Интересни са ми по-ретро образи, от началото на миналия век, между двете световни войни", допълва младият актьор.

Борислав Апостолов може да гледате още тази неделя, 2 юни, в специалното издание на „Духът на поета“ от Стефан Цанев, посветено на Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Началото е от 17:00ч. в Камерна зала на театъра.