Средният разход за пациент в държавните клиники е по-висок, отколкото в частните, заради спешните отделения.

Средният престой на пациентите в болниците у нас продължава да пада, сочат данните на Евростат. Според тях през 2013 г. средната хоспитализация у нас е била 5.5 дни. През 2012 г. тя е била 5.7 дни.

Показателят постоянно пада - през 2004 г., например, е бил 8.7 дни. Освен това средният престой у нас е сред най-ниските в ЕС и в общи линии по-малко лежат в болниците само пациентите в Холандия. 

В държавните болници средният престой е бил 6.7 дни през 2014 г., пише в доклада за финансовото състояние на лечебните заведения с над 50% държавно участие, предоставен от здравното министерство.

В тази бройка обаче влизат и санаториуми и болници за рехабилитация, където по принцип се лежи повече. Иначе рекордьорите по кратък престой са областната болница в Бургас - 4 дни, МБАЛ "Пловдив" - 4.7 дни, университетската "Св. Иван Рилски" в София - 4.8 дни, Окръжна болница в столицата - 4.5 дни, двете кардиоболници - "Св. Екатерина" и Националната кардиологична болница - с 4.5 и 4.6 дни. 

Паралелно с това пада и средният разход за пациент във всички болници в страната. През 2012 г. той е бил 1066 лв., а две години по-късно е 842 лв. Най-скъпо е лечението в университетските болници - 1249 лв. на пациент, следват частните болници с 850 лв. "Университетските болници с широк профил имат най-висока стойност на разход за един случай, докато малките болници показват почти двойно по-ниски стойности на разход за пациент.

Частните лечебни заведения са под средните стойности за национално ниво, което е свързано с концентрирането им в определен вид лечение и често липсата на спешно отделение", се отбелязва в доклада.

"Наличието на спешни отделения основно в държавните лечебни заведения е предпоставка за повишаване на дела на разходите им и невъзможността им като търговски дружества да бъдат еднакво конкурентоспособни и високорентабилни, поради факта, че изпълняват и други специфични дейности, отговорност на държавата.

При сравнителен анализ на лечебни заведения с аналогична структура и големина, тези, които имат спешни приемни отделения отчитат по-високи разходи и задължения", се казва още в доклада. Авторите дават пример с една от най-затъналите болници у нас - старозагорската УМБАЛ "Ст. Киркович". През спешното отделение на болницата през 2014 г. са преминали 7000 пациенти, докато през двете частни лечебни заведения в града за същия период са преминали около 330 пациенти по спешност.

За периода 2012-2014 г. броят на преминалите болни през 65-те държавни болници е нараснал с 5.72%, но за сметка на това разходите им са скочили с 16.26%. "Темпът на нарастване на разходите изпреварва темпа на нарастване на приходите, което е една от причините за натрупване на задължения", се посочва в доклада. От 2012 до 2014 г. растат дълговете на държавните и общинските болници - от 358 млн. лв. скачат до 396 млн. лв. В края на април т.г. те са вече 413 млн. лв., като 161 млн. лв. от тях са просрочени, въпреки че здравното министерство се зарича да уволнява директори, които не спазват финансова дисциплина.

Според доклада най-голямо влияние върху дълговете оказват големината и структурата на лечебното заведение, т.е. най-неефективни финансово са университетските болници, "броят и видът на клиничните пътеки, по които работят лечебните заведения - "морален хазарт", т.е. подборът на пациенти", и наличието на спешно отделение. 

ЗАПЛАТИ

49% от разходите на държавните болници са за заплати и осигуровки на персонала. Най-високи, поне според данните, са възнагражденията във варненската УМБАЛ "Св. Марина" - 1463 лв. е средномесечният доход на зает в болницата. 1351 лв. е в "Св. Екатерина" в София, 1291 лв. - в "Пирогов", почти толкова вземат средно и в "Св. Иван Рилски" в столицата, в националната кардиология и в детската онкохематология. В педиатрията в София обаче средният доход е 641 лв., 755 лв. получават в затъналата УМБАЛ в Стара Загора. 648 лв. е средният доход на работещите в Инфекциозна болница в София.