Краят на влагането на много пари за пищни магистрали наближава. Нова тактика вкарва в действие изпълнителната власт - пак да се строят бързи пътища, но с по-малко пари, без това да се отразява на качеството.

Причината е, че трябва да се стегнем, тъй като, както е известно, Европа няма да финансира строителство и ремонти на пътна инфраструктура след 2020 г., когато приключва сегашният програмен период за оперативните програми, стартирал от 2014 г., предаде Всеки ден.

Спирането на обществената поръчка за магистрала „Хемус" преди седмица от премиера Бойко Борисов според експерти е в крак точно с новата стратегия. Има идея недовършената част от магистралата София - Варна да бъде един вид понижена. Не като качество, а с леко „орязване" да струва много по-малко. Вместо магистрала да се строи скоростен път.

Освен за „Хемус" понижение според запознатите може да се приложи и за още важни трасета: София - Калотина, магистрала „Черно море", дори и за „Струма". На магистралата за Гърция предстои изграждането на най-трудния и скъп участък през Кресненското дефиле.

Преоформянето на магистрала „Хемус" в скоростен път ще даде възможност продължението например от Ябланица до Плевен като цена да спадне до 500-600 милиона лева вместо за доскоро одобрените около 800 милиона.

Точно това обяви и Бойко Борисов, като анулира търга от декември миналата година за 60-те км продължение на „Хемус" до разклона за Плевен и Ловеч - че ще се търси по-евтин вариант на трасето.

„Сега препроектираме, ако се мине през друго трасе и се махне голямата лента между двете платна, ако намалим скоростта на 120 км/ч и радиусите на завоите, това води до намаляване на цената на строителството", посочи той.

Което е именно „понижението" на магистралата в скоростен път като параметри. Според пътни строители по този начин цената наистина може да се свали и с до 30%.

Специалисти пресметнаха, че икономията основно идва от това, че на скоростния път няма аварийни ленти. Според параметрите магистралите са широки около 29 метра, а скоростните шосета около 22 метра. Разделителната ивица, обикновено тревна, между двете платна на магистрала е широка 3 метра, а на скоростния път е по-тясна.

Експертите успокоиха, че тези разлики, които влияят на цената, всъщност нямат много осезаемо значение за пътуващите. Освен че разрешената максимална скорост вместо 140 е 120 км в час.

Няма пречка и чисто законово за градежа на скоростни шосета. Те залегнаха в закона за пътищата още преди няколко години с близки до магистралите показатели.

След като при непрестанните спорове за „Струма" през Кресненското дефиле стана ясно, че без значение дали ще има един много дълъг тунел или поредица от виадукти и къси тунели, пределната скорост ще е 120 км в час.

Скоростно шосе вече се обсъжда да има и по трасетата Видин - София и Русе - Велико Търново.

Кресненското дефиле ще е на два етажа

Голямото умуване как да мине магистрала „Струма" през тясното Кресненско дефиле приключи. Шосето ще бъде на два етажа. Заради сериозни рискове, включително че регионът е от най-земетръсните у нас, отпадна идеята за един дълъг тунел. Пробивът ще става чрез комбинация от малки тунели, виадукти, малки пътни съоръжения, включително на две нива.

Проектът трябва да е готов до края на годината според строителния министър Лиляна Павлова с прилагане на най-добрите технологични, но и екологични решения. Магистрала, скоростен път на два етажа ще има за първи път в България. Пътуващите в едната посока ще се движат по долното платно, а тези в другата посока - по горното.

Досега у нас е правено само частично преминаване на път на две нива. Като на южната дъга на Околовръстното, след като собственици на терени наоколо поискаха огромни цени за обезщетение.

Цялата магистрала „Струма" трябва да е готова до 2022 г. Като строителството на другата отсечка - между Сандански и град Кресна, започва още тази пролет.