Събудих се и се чувствам странно...

Егати...

Бойко Борисов вече не е премиер. Бях забравил какво е това усещане...

Бай дъ уей - сега знам, че ще избухне радост. Да предупредя - в кабинета на Радев има както светли, така и изключително тъмни фигури. Който помни повече от това какво е ял вчера, ще ме разбере.

Не бързайте да се радвате. Въпросът е не само да се “изчегърта” ГЕРБ, а да се “изчегърта” моделът на ченгеджийско управление у нас. А това не става, ако няма воля да стане. Който разбрал - разбрал.

Второ - помнете, че този кабинет има кратък живот и не разполага с правомощията, с които разполага един “нормален” такъв. Та мисълта ми е, че не разбирам избухналата масова радост, защото скоро ще трябва пак да избираме на политическата сергия и опцията пак нищо да не изберем е много, ама много сериозна. И тогава пак няма да “изчегъртаме” нищо.

И последно - много искам да науча какви са идеите на професор Минеков и за това ще се опитам да направя интервю с него. Иначе професора винаги ми е бил симпатичен и смятам, че е добър вариант за културното министерство.

За съжаление за момента опитите ми да издиря професора се увенчаха с неуспех. Вчера телефонът му беше изключен. Което е логично де, днес кабинета встъпва в длъжност. Изкрено се надявам поне сега да не се налага да минаваме през PR - и и подобни тъпотии, които кастрират комуникацията и притъпяват силата на всеки един въпрос.

Успех на кабинета. Не одобрявам военни да поемат кормилото на цивилна държава, но това си е за моя сметка. Не одобрявам и присъствието на хора като Бойко Рашков и Янаки Стоилов в управлението на страната ми, но това пак си е за моя сметка.

Венци Мицов