В последния момент е одобрено решение за преструктуриране на 17 държавни предприятия

Кабинетът "Петков" е заложил динена кора на служебното правителство, одобрявайки в последния момент решение за преструктуриране на всички държавни предприятия. Решението е взето без публично оповестен анализ и е половинчато, защото за повечето предприятия всъщност не предлага ясна концепция. В същото време даденият срок за окончателно решение е кратък – до края на септември. Според експерти решението стъпва на превратен и неправилен прочит на Закона за публичните предприятия и ще доведе само до проблеми, отбелязва вестник СЕГА.

В момента в България съществуват 17 държавни предприятия, като повечето от тях са в сектора на транспорта. В списъка са НКЖИ, „Пристанищна инфраструктура“, РВД, предприятията в горския сектор, ПУДООС, управлението на язовирите и др. Тези структури са създадени по специален ред в Търговския закон, защото изпълняват едновременно и публични, и търговски функции. Основно изключение при държавните предприятия е, че не могат да изпаднат в несъстоятелност по общия ред, не отговарят и в пълна степен с имуществото си при възникване на дългове.

Смесването на функции при част от тези предприятия се приема за проблем и със закона за публичните предприятия бе даден срок за преобразуването им. Законът изисква предприятия с по-скоро публична функция да станат обичайни администрации, а онези с открито търговски функции да се преобразуват като търговски дружества. Никъде в закона обаче не пише, че трябва да се случи или едното, или другото – тоест някои публични предприятия могат да запазят формата си. Крайният срок за това преструктуриране изтича в края на 2022 г., като МС следва да вземе решение след анализ на агенцията за публичните предприятия.

Не е ясно къде и кога е представян този анализ, но в последния момент старото правителство е решило да преобразува 5 от 17 предприятия. Според решението на МС „Българският спортен тотализатор“ ще се преобразува от държавно предприятие в класическо търговско дружество. ПУДООС, предприятието за управление и стопанисване на язовирите, „Фонд затворно дело“ и „Българо-германския център за професионално обучение“ следва да се трансформират в обичайни администрации.

За останалите 12 държавни предприятия МС е дал срок до края на август да решат какво искат да бъдат – административни структури или търговски дружества. До края на септември МС трябва да вземе решение и за тяхното преобразуване. Самата промяна във формата на предприятията трябва да е факт не по-късно от 6 месеца след решението.

„Това е много проблемно решение. Изобщо не е ясно на какво стъпва то. От него излиза, че предприятията трябва да са или администрация, или търговско дружество. На практика формата държавно предприятие се анулира с решение на МС, докато си съществува в Търговския закон. Това е плод на погрешно тълкуване на закона“, коментираха пред „Сега“ експерти. „Специалният ред за създаване на държавни предприятия съществува неслучайно. Част от тези структури не могат да са нито държавна администрация, нито чисто търговско дружество. Никъде в новия закон за държавните предприятия не се казва, че тази форма вече е забранена“, коментират още специалисти.

РЕФОРМА

Години наред държавните предприятия и останалите държавни дружества, създадени по общия ред, са обект на критики за лошо управление, чести смени и кадруване, липса на прозрачност за постиганите резултати. Управлението на държавните предприятия беше ключов проблем по линия на желаното присъединяване на България към ОИСР. Така през 2019 г. бе приет отделен закон за публичните предприятия, който да подобри управлението им. Голяма промяна извън провежданите конкурси за част от членовете на бордовете няма.