На Голяма Богородица в Кюстендил се провежда традиционното изложение на богородични и обредни хлябове.

Празникът се нарича “Панагия” или Въздигане на хляба, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

На катове, оформени с много фантазия от читалищата на община Кюстендил, са изложени традиционните богородични хлябове, украсени с цветя, най-вече слънчогледи. Освен хлябове, на Панагия се показват и други тестени изделия като баници, кексове, зелници, питки, погачи и др.

В кътовете на читалищата са аранжирани с житни класове, показани са съдове за замесване на брашното и други характерни за бита.

„Богородичният хляб, замесен с много любов, е един мистичен ритуал в чест на Светата Божия майка. Той се замества предишния ден от дете-момиче с живи родители, подпомогнато от възрастна жена. Замесва се от брашно от тазгодишната реколта, а житото се освещава в черква, след което се замесва с вода, сол и брашно, но без набухватели. Като се оформи питката, се прави църковния печат – й„просфорник“.

Богородичният хляб не бива да се реже, той се къса, за да не изчезне тайнството му“, каза доц. доктор Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог в Шуменския университет, която е от Кюстендил и бе замесила богородичен хляб.