Преди месец изпратих протестно писмо до кмета на Община Русе по повод на непоносимия шум по бул. "Липник" от късен следобед, през нощта та чак до сутринта, предизивикван от моторите и колите на пишман рокери и нашенски състезателчета на издухани коли с пробити ауспуси.

Изпратих на кмета и писмо във връзка с опасното движение по улица "Бабуна планина" в кв. "Здравец-Север-1". Вярвам се досещате, защо пиша отново. Няма никаква промяна, както на бул. "Липник", така и ул. "Бабуна планина". Десетина-петнайсет момчета се подиграват не само с 10-15 хиляди души, които живеят около булеварда и на въпросната улица, но и с властта на нашата община в лицето на кмета, общинския съвет и полицията, което само засилва усещането на хората, че държавата ни наистина я няма и в Русе, та тя държавата ни нека не се чуди, ако на булеварда започнат да стават все по-често автопроизшествия и не дай боже започнат и саморазправи между живеещите в района и въпросните водачи на мотори и коли.

Изглежда, че след Спортната зала, на нас русенци вече трябва да направят на Русенското летище... Терминал - 3, за да се изнесем по въздуха, кой където му видят очите, защото в този иначе много европейски град, вече не може дори да се спи. Познайте сега, кои ще останат! А надежда за оправяне няма. Защото, ли? Защото, както е приказката Бог (Бойко) високо, а Цар (Кмет) далеко.

С разочарование, отчаяние, гняв, омерзение, огорчение, мъка, болка и с всичко това заедно.