Националът ни по по фрийрайд Борислав Гарибов-Бобо остана завинаги на любимия си връх Тодорка

"Имам всичко! Щастлив съм! Правя това, което обичам. Най-важните ми хора са около мен. Намерих момичето, с което искам да прекарам живота си!"

Това споделя националът ни по фрийрайд Борислав Гарибов-Бобо на свой приятел ден преди да загине в Бъндеришките улеи под връх Тодорка в Пирин.

“Беше много въодушевен и обясняваше колко е щастлив на всички - споделя пред "168 часа" гаджето му София Таскова. - Познаваше перфектно района около Банско, но не знам дали е минавал точно по този маршрут преди това".

Вълнуваше се за самото спускане, защото Тодорка бе любимият му връх.”

Въпреки че заедно с треньора си Борис Първанов 18-годишният Бобо прави перфектен план за тренировката си в понеделник сутрин, той се отклонява от предварителния маршрут. Причината за това не е ясна. Малшанс е, че в улея се е образувала лавина с дебелина около 120 см, с ход около километър. Помита младия талант, забивайки го в дърво. (Подробности за инцидента на 6-а и 7-а стр.)

Всички приятели на Бобо, както и семейството му са в шок. Повечето все още не могат да обяснят случилото се и предпочитат да запазят паметта му чиста.

“Със сигурност не го е направил от безразсъдство или спонтанно - обяснява пред "168 часа" Тина Близнакова, дългогодишна добра приятелка на Гарибов и част от отбора по фрийрайд. - Аз също смятах да ходя този уикенд в Банско, но се отказах. Имаше изстудяване и падане на температурите, а след това рязко затопляне.

Това е много голяма амплитуда и тя влияе на всички условия в планината. Променя снежната покривка и всички слоеве.

Не знаех, че Бобо и Борис ще карат там. Отскоро има лавинен бюлетин и смятам, че няма как да са пропуснали да го прочетат. Шокирах се, като разбрах, че се е случил инцидент и той не е оцелял.” Според нея

Бъндеришките улеи са изключително опасни

за спускане, защото там има висок риск от лавини. “Миналата година един лифтаджия, когото познавам от Банско, ми сподели, че 21-годишният му син е загинал почти на същото място от лавина”, допълни Близнакова.

Сред джуниърите в отбора по фрийрайд Борислав Гарибов бил най-опитният. Вероятно това се дължи на факта, че от 7-годишен започва да практикува извънпистовото каране. То се превръща в начин на живот и той буквално израства в Пирин. В последните години често тренирал в Австрия. Печели редица наши състезания.

“Миналата година Бобо стана първи в България и 11-и в света във фрийрайда - посочва София Тасков. - Всичко постигна заедно с Борис. Двамата стигнаха до върха. Но просто Бобо беше невероятен човек. Той се занимаваше още със сърф, тенис и хокей. Вземаше всичко от живота с пълни шепи. Учеше много, въпреки че не знам как намираше време. Беше добър човек. Винаги знаеше как да подходи към всеки, как да се държи с родители, как да се държи с приятели, как да помогне на някого.”

Качествата и талантът на Гарибов му помагали с лекота да съчетае приятната и креативна страна на фрийрайда заедно със сериозната подготовка и умения, които са в основата на спорта.

“Той беше чудесно момче, интелигентно, заразително позитивно - споделя пред "168 часа" Боян Бъчваров, част от отбора по фрийрайд. - Беше отдаден на това, с което се захваща. Фрийрайдът е комбинация от забавление с приятели в планината, форма на изразяване, предизвикателство и средство за израстване. В същото време е нужна постоянна оценка на терена, условията и собствените възможности. На нивото, на което е Бобо, е необходима сериозна подготовка както на ските, така и извън сезона. А успехите тепърва му предстояха. Голям талант, с много потенциал, с хъс и желание за усъвършенстване. Имаше всички качества, за да е в крак с най-добрите, но единственото, което му трябваше, е време...

Миналия сезон бяхме на няколко състезания заедно, за едно от които му помогнах с избора на линия и за увереност. В Алпбах преди състезанието заедно огледахме склона от всички възможни страни. Катерихме се до старта, карахме по ръба над склона. Заобиколихме и разгледахме внимателно различните варианти.

Бобо избра готина линия

Имаше идея точно какви трикове иска да направи. Предишните дни ги оттренирахме по няколко пъти. На старта Бобо беше надъхан, уверен, знаеше точно какво иска да направи. Изпълни линията си чудесно и заслужено спечели първото място. Така че зад това нахилено лице стоеше сериозен спортист с глава на раменете!”

Успоредно със ските Бобо бил много добър и във водните спортове. Бил истински талант и в уиндсърфа и често се връщал с награди от състезанията.

“Още от деца прекарвахме летата заедно на морето - спомня си Тина Близнакова. - Той знаеше да кара сърф и беше човекът, който ме запали по този спорт. През последните две години бяхме сърф учители на детски лагер. Никога не сме имали сериозни инциденти, но тази година се разминахме с един такъв. Излизахме рано сутрин, за да караме, защото това беше единственото ни свободно време. Работният ни ден започваше в 7,30 часа. В един от дните обаче имаше много силен вятър. Аз се бях контузила и не можех да вляза във водата. Той се опита, но вятърът го понесе и щеше да излети в храстите. За щастие, не се случи нищо подобно.”

Освен адреналина водният спорт среща Бобо с голямата му любов.

“Чрез наша обща приятелка разбрах, че има обучения по уиндсърф и той е учител - разказва София Тасков. - Тя ме накара да отида да се пробвам, но бях скептично настроена. В деня преди да заминем, трябваше да се съберем цялата група. Бобо и аз отидохме по-рано. Очаквах да се запознае с мен, но той не го направи. Затова аз отидох и му казах: “Здрасти”. Така започна всичко, а по-късно Бобо ми призна, че още в този момент си е казал, че иска да бъде с мен.

Оставаше винаги след работното си време, за да се занимава с мен. Запали ме. Веднъж имаше перфектна прогноза и карахме 6 часа. Когато излязохме от водата, ръцете ни бяха в кръв, но преживяването беше страхотно. Освен това обичаше много да шофира. Взе си книжката това лято. Дори в последните пъти, в които се чухме, нямаше търпение и аз да взема моята и да караме заедно. Бобо беше мечтател.”

18-годишният копнеел за бъдещето и правел планове. Амбицията му била да влезе в университет в Австрия, който бил близо до планината.

Искал да съчетае ученето и екстремното каране на ски.

След това искал да продължи бизнеса на своето семейство, което имало застрахователна компания.

“Като човек беше наистина прекрасен - посочва Тина Близнакова. - Усмивката винаги стоеше на лицето му каквото и да се случва. Беше позитивно настроен за всичко. Беше всеотдаен и се стремеше винаги да помага на хората, без да очаква нещо в замяна. За последно го видях на Нова година. Засякохме се в Банско и направихме едно спускане заедно.”

Двамата приятели правят нещо като последно каране за сбогуване.

Всички обаче са категорични, че Бобо е взел от живота всичко, което е искал.

В планината винаги следвал правилото, че ако се опиташ да се перчиш пред останалите, тогава губиш контрол и планината те наказва.

Сега 18-годишният национал постигна една от мечтите си и остана завинаги на любимия си връх Тодорка.