Цената ѝ ще бъде 3755 лева

Нова златна възпоменателна монета, посветена на Паисий Хилендарски, пуска в обращение Българската народна банка на 27 юни 2022 година.

Монетата е именувана „Паисий Хилендарски – два златни лева“. Цената ѝ ще бъде 3755 (три хиляди седемстотин петдесет и пет) лева, а тиражът - 4000 броя.

Монетата е с номинал 2 лева, а теглото ѝ е 23.33 грама. На лицето ѝ са изобразени следните елементи: в центъра номиналната стойност „2 ЛЕВА“; околовръст надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“ и вдясно долу годината на емисията „2022“.

Източник: БНБ

На гърба на емисията са изобразени: В центъра в зрънчест кръг е разположен стилизиран образ на Паисий Хилендарски, вдясно – годините „1722-1773“; Околовръст по външния пръстен е изписано – в горната част „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, а в долната „БЪЛГАРИЯ“.

Източник: БНБ

Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси на пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ № 10, както и в офиси и клонове на Банка ДСК АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) EАД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД.

В периода от 27 до 29 юни 2022 г. включително всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от Българската народна банка по 1 монета, след което възпоменателната монета „Паисий Хилендарски – два златни лева“ ще се продава без ограничения.

Списък на офиси и клонове на банки, в които ще се продава новата възпоменателна монета „Паисий Хилендарски – два златни лева“, емисия 2022 г. можете да видите тук.

Паисий Хилендарски

Преп. Паисий Хилендарски (1722-1773) е български народен будител, смятан за пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват до неговото обръщение в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская". Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е изучавал "нито граматика, нито светски науки". През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен.

С много труд две години събира материали за българската история (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише своята "История славеноболгарская", която завършва през 1762 г. в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот пренася и своя труд, за да се преписва и разпространява той сред българското население. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес квартал на Асеновград).

Тази година се навършват 300 години от рождението на будителя.