Лекарските грешки у нас са 8,5% - това сочат последните данни на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Няма обаче регистър на грешките.

Специална юридическа структура към Българския лекарски съюз ще подпомага лекарите при тяхната защита в случаи на нарушения. Това обяви пред „Хоризонт“ д-р Асен Меджидиев, председател на Столичната колегия на БЛС, съобщи БНР.

Лекарите да могат да наказват финансово колегите си за нарушения, преди да се стигне до прокуратурата и следствието, за това настояват още от съсловната организация. Темата беше обсъдена на семинар "Безопасността на пациентите и медицинските грешки".

Нашият мозък прави всекидневно 8 грешки, посочва проф. Владимир Овчаров, преподавател в Медицинския университет в София. В ежедневната си практика лекарите взимат много решения, поставяйки диагнози и предписвайки лечения.

„Според последните изследвания на невронауката, вземащият решение не е напълно отговорен в широкия смисъл на думата. Според изследвания на института „Макс Планк“ във Франкфурт на Майн, мозъчната активност при решенията може да бъде кодирана, до 10 секунди преди да кажем диагнозата, вече стои там. Експериментите показват, че ние не сме „свободни“ да направим решението, което вече е направено несъзнателно от невроналните кръгове на нашия мозък. Грешката е станала“, подчертава специалистът.

Проф. Овчаров говори за култура на безопасността, която би помогнала да се избягват грешките. „Преди години си спомням, като млад асистент, в Александровска болница имаше клинико-патолотични срещи, на които се изучаваха и разглеждаха всички допуснати грешки - от клинициста до патолога. Не е срамота да кажеш, че си направил грешка.“

Терминът лекарска грешка може да се употребява от медиите едва при наличие на съдебно решение, изтъква председателят на Столичната колегия на БЛС д-р Асен Меджидиев.

„По същата логика може във всяка една специалност – бояджийска грешка, има ли такава в правния мир – няма. Можем да кажем несполучлив ход на лечението или несполучлив резултат от решението. Но този човек, на втория ден, да го обвиниш, че е сгрешил - той 30 години е градил практиката си като лекар - дори след три дни да се разбере, че не е сгрешил, вече не можем да върнем нещата назад. В обществото, в съзнанието на отделния човек остава, че този лекар е сгрешил.“

Съсловната организация има предложения за по-обективно представяне на информацията при съмнения за извършено нарушение от лекар. Столичната лекарска колегия ще оказва финансово подсигурена юридическа помощ на колега при възникнал инцидент. Има идея за финансово наказание още преди да се стигне до разследване, с цел да се ограничат бъдещите възможности за грешки. Според Асен Меджидиев е "още по-тъжно", когато колеги се изказват по адрес на колега след огласени в медиите спорни случаи.

До средата на годината се очаква да са готови и правила за добра медицинска практика, които да бъдат за лекаря алгоритъм за защита и предпазване от грешки.

„И ако той изпълни по един алгоритъм всичко, както е заложено и не е „стъпил накриво“, той не е виновен, че един пациент е умрял. И ние го изстрадваме много тежко, когато загубим пациент или когато е неуспешно лечението. А когато ни осъдят неправилно – какво се случваше при педиатрите – тях ги е страх да лекуват в момента, да не сгрешат“, коментира Меджидиев.

Не са малко делата срещу лекари у нас. Много от тях са заради липса или не докрай разяснено информирано съгласие, уточнява адвокат Иван Сотиров, който признава, че е заставал "и от двете страни на барикадата" и е защитавал както лекари, така и пациенти."Лекарската грешка би трябвало да е непредпазливост, немарливост, лекомисленост, своеволие, на моменти и некомпетентност, но нашият наказателен закон е предвидил, че такава наказателна отговорност може да се носи само за непредпазливи деяния. Няма умишлена лекарска грешка.