Е, недей толкова първосигнално де. Знам какво си мислиш – за какво да благодарим на този вирус – изчадие от ада, което ни разби плановете, разбишка живота, уби някои от нас и ни накара да видим, правим и преживеем неща, които са безпрецедентни

Коментар на журналиста Симеон Колев за edna.bg

Знам го. Минах през това. Но гледай сега – КОВИД дойде не случайно, както всичко, което идва в живота ни. Малко тъпо и дори иронично е, че целият човешки род беше поставен под риск заради един прилеп и един китаец, който го изял недопечен. Ама какво да правиш. Случи се. Ясно е как дойде, ясно е и какво ни взе, но какво ни донесе?

Много повече героизъм, отколкото страх. В мрежите почти никъде нямаше новини или клипове за отделни хора или групи хора, които злоупотребяват с пандемията. Напротив. Светкавично се организираха доброволци, които да носят храна и лекарства по време на двата / а на някои места и повече / локдауни, да помагат на уязвимите и безпомощните. Световни музеи, галерии и концертни зали пуснаха безплатни концерти и виртуални турове, за да държим духа си висок и да помним, че има места, на които ще отидем, когато те спрат да идват при нас. Всичко това се случи в невиждан мащаб.

Лошият вирус ни показа доброто в нас.

Ковид ни посочи и вратата. Ама от вътрешната страна. Оказа се, че можем да работим в извънредни условия и това не се отразява на работата и резултатите ни. Отпаднаха милиони безсмислени командировки, семинари, презентации и всякакви тъпотии, които губят време и не добавят никаква стойност. „Затварянето“ ни показа как би могла да изглежда работата ни в бъдеще, че доста бяхме зациклили с това „От 09:00 до 17:00“ при положение, че светът толкова драматично се променя, а технологиите ни позволяват много повече възможности и улеснения за работата ни, без значение физически къде сме. Както и да е. Работата от вкъщи се оказа успешен проект и това ще преосмисли тотално концепцията за работа в следващите месеци. Едва ли щяхме да го направим толкова бързо и радикално, ако някой не ни беше ритнал отзад.

Ковид ни показа и най-светлата страна на образованието. Затвори училищата, но не можа да замъгли просвещението. А просвещението и просвещаването винаги са било отвъд това да се научиш как се пише отговор на литературен въпрос. Просвещението е да се научиш да се справяш, да си адаптивен, гъвкав, креативен и да намираш начин. За всичко и винаги. Ние намерихме начин, а повечето дъражви в Европа не бяха особено добър пример. Образователни платформи, телевизионното предаване на уроци и модерните технологии, направиха образованието възможно. На някои места трудно, на някои места със зор, но процесът не спря. И нека ти кажа нещо – ако не беше гадният КОВИД, ние щяхме да си дрънкаме и да преливаме от пусто в празно за модерното училище още сто години. И да, знам, сигурно си била готова и на сделка с дявола, за да се отървеш малко от тия деца и ангажиментите покрай тях, но и това успяхме да обработим. Ти успя да го обработиш. С много търпение, малко истерия, тук-там отчаяние, някое друго шамарче, ама мина.

Открихме, че можем да пътуваме вътре в себе си и да откриваме някое наше по-добро Аз. Открихме, че вместо нискобюджетни авиокомпании има и високобюджетни сериали, които ни допълват времето. Останахме си вкъщи. Открихме си къщите. Направихме ги офиси, детски градини, училища и домове. Открихме книгите. Открихме се взаимно. Даже имаме и малък бейби бум. Открихме си съседите, които пазаруваха вместо нас, готвеха вместо нас, помагаха ни, когато бяхме контактни или болни, но и в двата случаи затворени вкъщи.

Открихме, че понякога най-доброто, което можеш да направиш, е да не правиш нищо.

Дисциплинирахме се. Може би не колкото германците, може би не си личеше покрай репортажите с опашки пред отворените магазини за играчки или коледните базари, но това бяха изключения. Не се заблуждавай. Маските, на които никога не казвахме само маски, а един наръч псувни преди думата маска, си станаха част от нас. И масово си ги носим, защото това е незначително и ключово усилие, което трябваше да направим. И го направихме. Въпреки, че все се намираше по някой тъпак да обяснява колко грешни са правилните неща, които правим. Е, трябва да му признаем и това на Ковид.

Целият свят ясно начерта огнева линия, фронтова линия, първа линия и не мръдна от нея. За по-малко от година, светлите умове в медицината създадоха ваксини, които са ефективни. Този срок е безпрецедентен, но и ситуацията беше безпрецедентна и понеже Ковид играе грубо ние също заиграхме грубо. Организацията, логистиката, изследванията и почти безлимитното финансиране на ваксината, я направиха възможна. Имахме късмет, че Ковид не се оказа драматично труден вирус, но по-важното е, че ни показа, че в нужда можем да бъдем свръхефективни.

Нашата първа линия също беше на ниво. Всички смели мъже и жени, които приемаха, лекуваха, губеха животи, връщаха почти изгубени животи, даваха жертви, понасяха щети, създаваха и променяха организация, живяееха и работеха между бюрокрация и многоточия – издържаха. Получаваха упреци, получаваха подкрепления. Имаше хора, които стояха отстрани и говореха как всичко се разпада, но те не отчитаха, че ние всички живеем в извънредна и безпрецедентна ситуация и в таква ситуация всяко неизвънредно мислене е грешно мислене. Нашата първа линия издържа. Имаше пробиви, но линията издържа. И ни показа, че можем да издържаме в ужасяващи условия и че не сме нито толкова смотани, нито толкова чупливи. Ние можем много.

И за това, когато се готвя да изпращам 2020-та, в мен проговаря смирението. Ковид дойде не случайно и за да ни научи на нещо. И аз се радвам, че не избягах точно от този час, а стоях до край. Оказа се най-важният и най-славен час.